петък, 23 декември 2011 г.

Но ти забрави...

Но ти забрави най - важното. Забрави, че трябва да и даваш, не да отнемаш от нея. Трябва да и подаряваш обичта си, да не искаш нищо в замяна. Да я обичаш само защото я има. Не защото е твоя, обичай я, защото съществува някъде на тази земя, родила се е за да промени живота ти из основи. Да те погълне, после да го провали и да си тръгне с вятъра. След 100 години ще се върне по - желана от всякога за да ти напомни, че времето не я заличава. Тя пак е всичко за което мечтаеш. Идва за да си отиде преди да си разбрал. Мислиш, че не те обича? О, тя би дала живота си за теб. Ти си нейната най - прекрасна тайна. Ти си магията, която носи със себе си. Ти си нейния талисман, но недей да вярваш, че това ще я накара да остане. Тя си тръгва, за това я обичаш толкова. Ако остане ще се слее с хилядите други момичета, които остават. Но тя си тръгва. Пак те оставя с протегнати ръце и точно това е най - прекрасния миг на света.

Няма коментари:

Публикуване на коментар