Но ти забрави...

Но ти забрави най-важното. Забрави, че трябва да даваш, а не да отнемаш от нея. Трябва да й подаряваш обичта си, да не искаш нищо в замяна. Да я обичаш само защото я има. Не защото е твоя, обичай я, защото съществува някъде на тази земя, родила се е, за да промени живота ти из основи. Да те погълне, после да го провали и да си тръгне с вятъра. След сто години ще се върне по-желана отвсякога, за да ти напомни, че времето не я заличава. Тя пак е всичко, за което мечтаеш. Идва, за да си отиде преди да си разбрал. Мислиш, че не те обича? О, тя би дала живота си за теб. Ти си нейната най-прекрасна тайна. Ти си магията, която носи със себе си. Ти си нейният талисман, но недей да вярваш, че това ще я накара да остане. Тя си тръгва, затова я обичаш толкова. Ако остане, ще се слее с хилядите други момичета, които остават. Но тя си тръгва. Пак те оставя с протегнати ръце и точно това е най - прекрасният миг на света.