неделя, 15 февруари 2015 г.

somewhere in the middle...

Когато те боли ме нараняваш.
Когато съм студена - ти замръзваш.
Когато си отивам - ти оставаш.
Когато съм най-честна ме залъгваш.
Когато си виновен ти прощавам.
Когато съм невинна ме бичуваш.
Когато съм щастлива - обещавам.
Когато съм най-тъжна - не ме чуваш.
Когато ми се плаче е излишно.
Когато сме се смяли е забравено.
Докато ме сравняваш със всичко предишно,
сърцето ми се чувства изоставено.
Когато съм умислена те плаша.
Когато съм безизразна - не може.
Когато съм щастлива и безстрашна...
Неистинско било. Пак се тревожиш.
Когато те спасявам ме обичаш.
Когато минат ден-два го забравяш.
Когато към прегръдките ми тичаш
и в тях лицето си с любов заравяш...
Забравяш. Всичко ти е каша.
И лошото, и другото и средното.
Но, обич, тази лудост наша -
кажи ми ти, ще бъде ли последна...

14.02 (пос...ледици)

Когато ми е най-трудно,
когато най се съмнявам,
когато не знам ще има ли утре,
не тръгвай любов,недей ме оставя...
Когато лудо бие сърцето ми
при мисълта, че вече те няма.
Когато не съм там където си.
Когато (не)възможно е да сме двама.
Когато ми е така студено и тъмно,
и няма нищо освен назад.
Най - тъмно е, знам, преди съмване.
Дано скоро свърши се този ад.
Дано да си ти. Дано грешка не е.
Дано си е струвала с тебе борбата.
Свътът ти света ми ще преодолее ли
или ще рухнат и двата свята...
Когато искам да не се събудя
и сякаш невъзможно е да продължавам...
тогава недей да се чудиш,
а не тръгвай, любов. Не ме оставяй...

събота, 14 февруари 2015 г.

нИщо като празник...

Не че съм чак дотам романтична.
Не че мечтая за звездите в небето...
Идеята за романтика ми е нетипична.
Аз търся всичко това, което
не можеш да видиш или докоснеш,
не можеш от книги да си научил.
Не можеш да спреш да си омагьосан,
обич-магия щом веднъж си получил.
Аз търся истина и безвремие,
нежност пареща и поглъщаща.
Дарявай ме със доверие...
Влюби се лудо,да няма връщане!
Влюби се лудо или иди си.
Нищо по-малко не ме впечатлява.
Ако любовта не е огън
след нея само пепел остава.
Но ако е пожари и лудости,
ако е вечност в очите на другия.
Значи ще изгори всички друдности.
И ще е истина, не заблуда.

14.02 нещо като празник

Не че е празник точно,
и не че го тача страшно.
Но си намирам причина нарочно
да си пийнем вино, домашно.
Да ти надраскам няколко стиха,
да ти напомня, че си светът ми.
И после до теб притихнала,
да ми припомниш, че си домът ми.
Да се посмеем лудешки,
да се погоним из къщата,
любовта ни - почти човешка,
спомни си, че си е същата.
Спомни си и за очите ми,
в които се влюби лудо.
И как сбъдна всецяло мечтите ми.
И как аз бях твоето чудо.
Спомни си. Недей забравя.
Аз съм това момиче.
И няма да те оставя.
И все лудо ще те обичам.


понеделник, 9 февруари 2015 г.

Твоята ДАМА...

Съвсем не мислех да пиша.
Днес съм така заспала...
Бурята е след затишие.
Магията - рядко бяла.
Очите ти - никога светли.
Езикът - винаги остър.
Повърхностно с теб сме се вгледали
в най - сладкото от живота.
Миглите - разбулват сънища.
Душата ти - райски кът.
Пръстите пък чертаят пътища,
по които ни следва студът...
Наистина бих си поспала,
но сгушена във ръцете ти.
И живота си бих изживяла
държейки все същите,двете.
Някога срещала ли съм твоята ДАМА?
Да готви не може,да чисти не ставала.
Но сутрин, усмихвайки се на огледалото,
в себе си,всеки път нея познавам...
И съм щастлива,игрива и твоя.
Луната се често оплита в косите ми.
Аз твоята дама? Герой - ти си моят.
Дарявам ти слънце,море,но... и дните ми.