или в нощите безсънни си се разпилял?
Вярваш ли още, че за мене си роден?
Пред мен стоиш, а си тъй отдалечен...
Вдигам аз глава, а ти си точно пред очите ми.
Както винаги готов си за лъжите ми.
Когато се обръщам, не искам да се връщам,
а просто си припомням миг, в който те прегръщам.
И ако можеше да пишеш песни, от които да се влюбя,
дали пък щях в прегръдката ти аз да се изгубя?
Играта ли те изигра или ти сам й даде да спечели?
Битката сами ли сме повели?
Победихме ли? Ще отговоря след като итрия сълзите ти.
Аз властвам дотам, докъдето стигат мечтите ти,
НО тази битка изгубих, ти също падна в боя...
Дори да си много далече, оставам завинаги твоя..
Няма коментари:
Публикуване на коментар