събота, 13 декември 2014 г.

А, Б, В... розово, черно и пак розово.

А всъщност никога не е било необходимо да си идеален, но...
Било ли е писано да те обикна какъвто си?
Възможно ли е "да ни е писано" на различни планети?
Горещо се надявам да съществуваш на моята.
Добре e, че не можеш да видиш каква съм...
Е, била съм и по-разбита, но и сега не съм за пред хора.
Животът ми е истинска развалина.
Защото съм/си/сме бедствие.
И какво ако всички ме видят такава?
Кой от всички познава и бездната в мен?
Лесно е да разбера - никой не вдига ръката си...
Моля те, любов, недей да съществуваш на друга планета...
Не ме оставяй да те търся, ако не е сигурно, че ще бъдеш намерен.
Огънят не може да гори цяла вечност без ни едно разпалване.
Прости прямотата ми, но сърцето е алергично към празнини вече.
Розовото изобщо не е поеточно, а черното носи вселени.
Съществувай, любов, съществувай на тази планета...
Толкова е розово, че май всеки момент ще повърна.
Уютно ми е само в черното и в ръцете ти.
Финалът е неизвестен, несигурен и май и той ще се окаже розов.
Хартията ми е на свършване, ще започна да пиша по стената.
Цялата ще е в истинност, човечност и бъдеще.
Човечно ли ти се вижда "да ни е писано" на различни планети?
Шестото ми чувство нашепва, че и в черното не ще те намеря...
Щяла съм съвсем да загубя следите ти.
Юнаците не се давали лесно на коя да е девойка...
Явно ще съм си "коя да е" на тази ужасна планета в цвят розово, на която ти изобщо не съществуваш.