Капитулация...

Но аз те търсих твърде дълго.
Не съм готова да те пусна.
И може би съм лъгала.
И може би е скачал пулсът ми...
Но днес стоя пред теб, любов.
И моля те за капка вяра.
Един-едничък нежен зов,
милиони преди нас повалял.
По-мощен от всичко,
което съм преживявала.
Едничък зов за обичане,
едничка спасена раздяла...
Защото съм се доверявала,
а и във мене са вярвали.
И твърде малко съм давала,
или пък малко на мен са давали.
А искам обич. Така да обичам,
че да се срине небето,
ала щом знам, че те има,
да ми е топло в сърцето.
Да знам, че след цялото търсене
в тази безумна вселена,
съм най-сетне намерена.
И си най-сетне до мене.
Защото във тебе видях
и дом, и мечта, и утеха.
Защото със тебе най-сетне успях.
Без теб не познавах успеха
Защото те търсех и денем,
ала и нощем във мрака.
Благодаря ти, че те намерих.
Благодаря ти, че ме дочака.
Прости ми всяка грешка
и разреши да те обичам.
Финалът не е шах със пешката -
капитулира царицата.