неделя, 24 ноември 2013 г.

Hey, Charming...

Не съм типична "домошарка", наистина не съм. Не си падам по семейни сбирки, не знам как да се държа на тях. Не обичам дългото безсмислено излежаване в леглото. Не обичам... скуката. Наистина. Този тип двойки са ми до болка антипатични. Предпочитам дълги разходки в зимните вечери, когато ни е толкова студено,че не усещаме ръцете си, но не се пускаме. Никога не се пускаме. Ти ме промени. Не мога да повярвам. Пиша го и го изричам на глас за да придобие смисъл. Промени ме. Ех, дано е за добро. Искам да се търкаляме в леглото цял ден, искам да познавам цялото ти семейство. Искам майка ти да ме харесва, да смята, че съм добро и порядъчно момиче, че те заслужавам. Да знае, че ще се грижа за теб. Аз наистина ще го правя. Вярваш ли ми? Какво значение има, и сам ще видиш. Аз ти вярвам. Толкова е странно. Вярвам ти. Вярвам в теб, в нас. Не съм доверчива, изобщо дори. Хората лъжат, толкова лъжат... Аз също го правя. Но ти... Твърде си истински за това. Твърде правилен за мен. Твърде мечтан си, твърде бленуван още преди да те срещна. И не мога да те загубя. Затова ти обещавам цялата истина. Винаги. Друго май не съм способна да ти обещая. Но поне това мога да направя. А ти обещаваш ли същото? Разбира се, че ще обещаеш... Нали си истинско щастие...

сряда, 6 ноември 2013 г.

I am your princess;

Хей, принце, аз съм ти принцесата!
Да, честна дума - аз съм.
И външно съм обикновена,
но вътре пълна с чудеса съм.
Повярвай само. Прогледни.
Отвори си очите за мене.
Тези красиви, тъмни очи,
в които събира се цялото време...
Нашето време... То вече изтича.
Че мен си сънувал, кажи ми.
Че мен си мечтал и че мен си обичал...
И хайде сега, целуни ме.

вторник, 5 ноември 2013 г.

Fake

Да съм сегашна, но и бъдеща,
да съм сама, но и в ръцете ти.
Да съм възможно най-обичаща.
Но и далече от сърцето ти...
Ти принц не си, аз това си го зная.
Принцеса и аз в друг живот май била съм.
Но искам ръцете ти, за друго нехая.
Твоя не съм ли, не зная чия съм...
Ти, с твоите бягства и късни завръщания
ме правиш омразна за мене самата,
но с няколко чакани, топки прегръщания
приключвам със залеза - пламва зората.
И нов е денят, нова аз, а и сърцето ми
колко те е страдало не помни вече.
И чисто ново го полагам във ръцете ти.
А ти избягваш с него на далече.
И няма те. И може би е по-добре.
Може би така ще те преболедувам...
Ала, мой фалшиви принце - всичките морета,
за да те намеря ще преплувам...


Събуждане

А колко много ми се спеше...
Аз исках просто да поспя...
Навън пороен дъжд валеше,
а аз не спирах да боля...
И тъй - заспах. Не непробудно.
Но пък достатъчно дълбоко.
Не помнех колко беше трудно
да падна от най-най-високото...
Не помнех. Просто те сънувах.
Сънувах слънце във очите,
море, в което с теб да плуваме.
И топъл,летен бриз в косите.
Сън като приказка. Какъв разкош.
Така не исках да се будя...
Животът беше адски лош
и в него щях да те изгубя...
Така си мислех. Но не стана.
И щом очите си отворих.
Света видях, до лудост влюбих се...
Когато ти ми заговори.
За всичко, дето си обичал.
За всичко, дето си видял.
За туй, в което си се вричал
и за което си мечтал.
За обич и за топли длани.
За сладък сън в студена нощ.
За лек от най-дълбоки рани
нанесени като със нож.
Отнесе мислите ми някъде
и все не спирам да се чудя,
какво ли щеше да е ако бях
отказала да се събудя...

You found me...

Поне тебе не искам да лъжа,
поне с теб да избягам далече...
Те, всичките лъжат и лъжат и лъжат...
От всички омръзна ми вече.
Но не и ти. Ти съвсем си различен.
Не мога със тях да те меря.
По нищо на тях не приличаш.
И радвам се, че ме намери.
След всички лъжи, болки, рани.
След сълзите нощно изплакани.
Нито късно, нито пък рано -
намери ме, а аз те дочаках.
Приемам те плахо в душата си,
не ме пази от Химери.
Но ако случайно загубя те в мрака,
обещай, че пак ще ме намериш.

събота, 2 ноември 2013 г.

По никое време.

По тъмно и по светло и по никое.
По всяко време съм готова да ме имаш.
Да дойдеш и да хвърлиш прах в очите ми.
Да дойдеш бързо и така да си заминеш.
Аз вече знам, че ще го сториш.
Накрая винаги си заминаваш.
Каквито и неща да наговориш...
Не си научен просто да оставаш.
А аз не съм учителка на глухи,
на слепи и на безсърдечни.
Главите пълни, а сърцата кухи,
очите пък съвсем далечни.
Не искат нито да обичат,
от обич чужда се боят.
След вятър цял живот да тичат
не ще се нивга уморят.
Пък аз да бягам не умея,
на мен така ми се остава...
Да плача или да се смея
със някой който заслужава.
По тъмно - не. По светло също.
То, точно време май не съществува...
Докато си мечтая да сме вкъщи,
на тебе толкова ти се пътува...
Е, хайде тръгвай! Тичай с вятъра!
Аз ще почакам на вратата да застане,
поисквайки сърцето и душата ми...
Онзи, който иска да остане.

петък, 1 ноември 2013 г.

Don`t take me from myself

Не ме отнемай от самата себе си,
понякога ме остави да те намразвам.
Да искам да извикам "Да!" в ръцете ти,
но с вдигната глава да ти отказвам.
Да те мечтая докато заспивам нощем,
но да мълча когато си до мене.
Да искам да остана с тебе още,
но да ти казвам сухо "Няма време".
Да те изписвам върху бели листове,
да те рисувам пъстър, много пъстър.
Но да мълча, прикрита в тъмното
И да не подозираш как те искам.
Не ме отнемай, остави си ме.
Кошмарите ми също не отнемай.
Защото знай, наистина ще ме проимаш
когато просто спреш да ме променяш...
Да ме спасяваш не, не се нуждая.
Сама се грижа да съм правилно сглобена.
На дългия ми ден във края,
когато се почувствам уморена...
Ела до мен и нека помълчим за малко.
Ела до мен и ме обичай много тихо.
Защото ще е много, много жалко...
Ако не знаеш, че един без друг сме никои.