четвъртък, 27 април 2017 г.

It's been a long ride...

Аз съм това момиче
до болка, категорично,
неистово, плашещо твое.
Ти си ми всяка присъда.
Без тебе не искам да бъда.
Не ми липсва покоя.
Не помня какво беше
докато вечно валеше,
а ти бе само блян.
Недей да помниш също,
аз вечно ще се връщам
и няма да си сам.
И под всички небета,
между всички момчета,
само тебе ще търся с очи.
Не ми пускай ръката,
изживей с мен мечтата,
да си всичките мои мечти.
В очи те поглеждам
и има надежда
за този ръждива вселена.
Щом толкова търсил си,
толкова търсих аз,
но си стигнал до мене.
Дълъг път извървял си,
сто съдби изковал си,
за да можеш да бъдеш готов.
За огромния дар
и най - тежък товар —
за моята чиста любов.

вторник, 25 април 2017 г.

Убийство

Родих Настася през една студена нощ.
Убих Аглая в същата. Не плаках.
Не си добър, не си и твърде лош.
Не те осъдих, но не те дочаках.
Сълзите си не искам да броя.
Не съм родена, за да бъда твоя.
Аглая вече в мене не тая.
Премного пъти пламна Троя.
Премного пъти я разстрелях,
Аглая се завръщаше усмихната.
Не ти поиска да платиш сгрешеното,
не ти поиска нищичко от лихвите.
Настася те прогонваше в студа,
Аглая те прибираше на топло.
Ти мразеше и двете със страстта
на само подивяло животно.
Ти мразиш ме сякаш и днес,
а аз, убивайки Аглая,
спасих живота си. Настася
ще те мечтае вечности след края.
Не се надявай, нека те мечтае,
но няма никога към теб да се протегне.
Студът в теб погуби Аглая,
а присъдата ти е следната:
Нищо няма да забравиш никога,
ще заспиваш мъчно и трудно.
ще чуваш насън викове,
ще ги чуваш и буден.
Ще ме търсиш през всяка вечност,
през всички вселени, тревожен.
Но ти си далеч от човечното,
а пътят до мен - невъзможен.