събота, 25 април 2015 г.

Dreaming;

Докато мечтая да ме мечтаеш,
ти си истински млад господин.
Ходиш бавно, за нищо нехаеш.
С един-единствен грях непростим.
Бършеш сълзи на редица девойки.
Храниш се често със вкусна храна.
Често излизаш със други по двойки.
Живееш спокойно, но... без мечта.
Нищо не те омагьосва с вида си.
Нищо не грабва ума ти красив.
И докато нощем будуваш в дома си,
Знаеш ли ти, че си истински жив?
Сърцето ти от какво се разтупква възбудено
и разходки в дъжда обичаш ли?
Не ме гледай така учудено.
Знам, всяка сутрин ходиш да тичаш...
Но кога за последно, кажи,
около себе си се огледа?
Седни с мен веднъж, разкажи ми...
Това ще е моята малка победа.
Сподели ми копнежи, желания.
Мъки, болки, любови пресъхнали...
Сподели ми за всички страдания.
И за мечтите помръкнали.
Помечтай си, любов. Помечтай!
Дай воля на всичко във тебе.
Тичай, пей песни, играй!
Моли се да имаш време...
И аз се моля, за миг поне,
да вдигнеш очи, да ме видиш...
Но замечтан, с далечен копнеж
Без думи и без време си отиваш...
А аз мечтая да ме помечтаеш.
Да ме обгърнеш в ореола на възлюбена.
Да ме обичаш и желаеш.
Да съм намерена, а не изгубена.
Но нищо, мили, ти мечтай.
Не мога, зная, да съм ти любима...
Животът истински желай!
На мен ми стига, че те има..

неделя, 19 април 2015 г.

Windy

Все се завръщам. И все от далече.
Вятър ме е веел на бял кон разправят.
Трябвало да ме върже все някой вече..
Време било ми да се пооправя.
Че какво ми е, питам. Съвсем съм си здрава -
за мен никой лошо не би ви казал.
Борбена, властна, доста корава...
А тайно мечтая за залез на плажа.
За птички в красиво пролетно утро.
За вятър в косите и във ума...
Той нека ме вее, така предпочитам.
Не ми се стои все у дома.
Животът ми не е особен със нищо.
Понякога плача, по - често се смея.
Но имам причини безброй да дишам
и със усмивка да го живея.
Сама си помагам и двойно си преча,
Спъвам се, понякога лошо падам.
Все се връщам и все от далече.
И все сама си ръка подавам.
Един ден ще спре да ме вее вятъра.
Един ден ще си бъда все у дома.
Един ден ще се върнеш и ти от някъде,
ще гледаме залези ръка за ръка...

Пролетно...

Мирише на пролет и на зелено.
Ухае на ново красиво начало.
В сърцето ми е обезцветено.
Магията вече съвсем не е бяла.
Думите твои ме разрушаваха,
Почти ме убиха на няколко пъти.
Прегръдките ти понякога ме спасяваха,
Но стига вече измами и мъки.
Път няма. Връщане също.
Пусни ми ръката, мило момче.
Виж във очите ми - няма връщане.
Пролет е... слънцето нежно пече.
В тебе е зима. Повярвай ми, зная.
Ще се стопли след толкова дълго...
Усмихни се поне на края...
Прегърни ме и нека тръгнем...
В две посоки съвсем различни.
Към два края разнопосочни.
Помни как силно съм те обичала.
И нека животът начисто почне.
Самата пролет е знак от Бога.
Начало ново тя обещава.
Прости ми, обич. Аз не ще мога...
Но на теб, мили, всичко прощавам.
Всяка сълза нощно изплакана.
От думите остри - всичката болка.
Всяко разбиране недочакано...
Но да остана след всичко... не мога.
Прощавай, любов. Аз вече тръгнах.
Пролет е. Птичките весело пеят.
Дано в живота ти всичко потръгне.
И дано се науча без теб да живея...

събота, 18 април 2015 г.

Let me go...

След хиляда и едно обещания,
след сълзите прикрити от здрача,
след неизпълнените желания,
след всичко, аз все още крача.
Вървя сравнително жива.
Крачките ми са бавни.
Някога бях красива,
но беше така отдавна...
Някога биеше в мен
младо сърце на момиче.
Сега и в най - чудния ден
не мога света да обичам.
Сега съм сянка на себе си,
самичка се лутам тъй бавно.
Някога имах света във ръцете си,
но и това бе отдавна.
Някога ближех си раните сутрин
и всичко от предния ден в миг изчезваше.
Вече не мога така и се будя
с мисъл за черното и за бездната.
Искам очите си да затворя.
Искам да спра да крача тъй бавно...
Чуваш ли, на тебе говоря!
Ти, който не слушаш така отдавна...
Чуй ме, момче! Сърцето ми плаче...
На няколко пъти почти уби го.
Сълзите ми пак се затулят в здрача...
Пусни ме, любов... И спаси го.

сряда, 15 април 2015 г.

Almost frozen

Обеща да ме намираш... Мракът е по - черен от всички безлюдни вселени. Защо си отиде? Имам нужда от шоколад и прегръдки. Любовта ми ли те прогони?  Ще оправя всичко. Търсиш ли ме? Твърде тъмно е. Боиш ли се, че не съществувам?  Играеш ли игри по цял ден у дома? Спокойно ли спиш?  Защо не идваш вече във съня ми? Къде си, любов? Обеща да ме намираш. Изгубих се, не разбираш ли... Толкова е тъмно, че е невъзможно да бъда намерена вече... Сама съм. Не топлиш вече душата ми. Тя замръзва във мрака. Имам нужда от един pinko dance и целият мрак ще се стопи. Къде си... Търсиш ли ме? Обеща да ме намираш, за бога... А вече почти напълно изстинах...

вторник, 14 април 2015 г.

Присъда...

Убийствено красив отвън,
До смърт е празно във душата ти.
Аз бих те галила насън
Ала не бих отгледала децата ти.
Сърцето си не бих ти поверила,
Сълзите ми за друг ще бъдат.
И тайните не бих си споделила с теб.
Разбираш ли, отказвам да си ми присъда...
Отказвам да те влача на гърба си
и да се моля да прогледнеш за доброто в мен.
Не бих била съвсем с ума си
Ако ти позволя дори за ден
Да ме залъжеш, да ме трогнеш,
Да ме омаеш със заблуда...
Не, няма до сърцето ми да се домогнеш.
Отказвам!
Няма да си ми присъда...
Отказвам да бъда просто поредна
Залъгана, срината, невярваща в себе си вече.
Ще бъда за друг някой първа, последна...
Върви си, върви надалече...
Без теб аз съм силна, летя в висините.
Без теб съм всичко дето искам да бъда.
Недей, не поглеждай така във очите ми...
Не ставай, моля те, моя присъда...