понеделник, 22 април 2013 г.

На твоя ден, Любов...

Бъди щастлив, усмихвай се, бъди лъчезарен и гледай на живота от веселата страна. Бъди оптимист. Оповавай се на себе си и на силния си дух. Бори се за това, което желаеш най-силно. Продължавай напред, дори хората да ти казват, че път всъщност няма. Не позволявай някой да те спира да се бориш за това, в което вярваш. Вярвай най-напред в себе си. И чак след това в нещо друго. Научи се да чувстваш свободно, не бъди толкова предпазлив, отдай себе си. Сляпо и напълно. Без да се боиш от нищо. Дали ще го направиш? Все някога ще ти се случи. От разбито сърце не се умира. Боли, но не е смъртоносно, така че спри! Още не е дошъл моментът, в който наистина ще спреш, нали? Сигурна съм. Сигурна съм, че ще дойде ден, в който ще си тръгнеш пак. Но аз не съжалявам. Никога няма да съжаля, че съм те имала. С всеки път ме научаваш на нещо ново. На нещо по-истинско, по-силно, по-поглъщащо... Много ми е чудно за какво мечтаеш. Ако знаех, вероятно щях да се опитам да ти го предоставя, подаря. Но нямам представа. Ти вероятно никога не би ми казал. А ми се ще да знаех. Стоя си в стаята, на тъмно, ти вероятно си в своята. Снощи беше обикновена вечер, нали? Вероятно отговорът ти ще е положителен. Но не и за мен. През живота си не бях чувствала нещо подобно. Можех да кажа, че те имам напълно и изцяло, ако ще след това да ми беше казал, че не искаш да ме виждаш. Толкова пъти съм мечтала да те усетя близо, наистина близо. А ти винаги бягаше. Сега ще останеш ли? Недей, не отговаряй! Когато му дойде времето, ще ми кажеш.

Without P.S but with all my heart.