понеделник, 22 април 2013 г.

Честит Рожден Ден на моето съкровище!

Бъди щастлив, усмихвай се, бъди лъчезарен и гледай на живота от веселата страна. Бъди оптимист. Оповавай се на себе си и на силния си дух. Бори се за това, което желаеш най-силно. Продължавай напред, дори хората да ти казват, че път всъщност няма. Не позволявай някой да те спира да се бориш за това, в което вярваш. Вярвай най-напред в себе си. И чак след това в нещо друго. Научи се да чувстваш свободно, не бъди толкова предпазлив, отдай себе си. Сляпо и напълно. Без да се боиш от нищо. Дали ще го направиш? Нямам представа. Но все някога ще ти се случи. От разбито сърце не се умира. Боли, но не е смъртоносно, така че спри! Още не е дошъл моментът, в който наистина ще спреш, нали? Сигурна съм. Сигурна съм, че ще дойде ден, в който ще си тръгнеш пак. Но аз не съжалявам. Никога няма да съжаля, че съм те имала. С всеки път ме научаваш на нещо ново. На нещо по-истинско, по-силно, по-поглъщащо... Много ми е чудно за какво мечтаеш. Ако знаех, вероятно щях да се опитам да ти го осигуря. Но нямам представа. Ти вероятно никога не би ми казал. А ми се ще да знаех. Стоя си в стаята, на тъмно, ти също си си вкъщи. Снощи беше обикновена вечер, нали? Вероятно отговорът ти ще е положителен. Но не и за мен. През живота си не бях чувствала нещо подобно. Никога не си ме целувал така, не и както снощи.... Бяха най-нежните целувки, с които някога си ме дарявал. Най-леките, най-плавните, най-чувствените. Можех да кажа, че те имам напълно и изцяло, ако ще след това да ми беше казал, че не искаш да ме виждаш. Толкова пъти съм мечтала да те усетя близо, наистина близо. А ти винаги бягаше. Сега ще останеш ли? Недей, не отговаряй! Когато му дойде времето ще ми кажеш. И дано отговорът ти е тъкмо този, за който цял живот ще съм мечтала. Струва ти се нерелано, пресилено, по детски, глупаво, незряло... Но е моята мечта.
Without P.S but with all my heart.

понеделник, 15 април 2013 г.

It`s never enough...

Но мисля си, че пак не стигаше,
достатъчно все пак не беше.
Викът във мене се надигаше,
а вън дъжд от сълзи валеше.
Зачудиха се чий ли са сълзите,
а аз си замълчах свенливо.
Но те все пак ме обвиниха,
че вън съвсем не е красиво.
И срещах погледи на хора
с пропити от злоба и завист очи.
Аз търсех теб, за да си поговорим,
но очевидно бе - на теб ти се мълчи.
Как чак сега го осъзнавам?
Аз нямах и представа даже,
че въобще не те познавам.
Дори не си си взел багажа,
но взел си друго - много важно -
сърцето си прибрал си в сака.
Вън от дъжда е още влажно,
цял океан излях във чакане.
Ала не стигаше! Не се обърна!
Достатъчно все пак не беше!
Надявах се, че ще се върнеш,
а вън пороен дъжд валеше...
Надявах се, че ще те имам,
че някой ден ще бъдеш тук
и ще съм твоя най-любима...
Аз бях разбрала - няма друг.
И знаех също, че не чуваш,
но в мен отново се надигна вик.
Добре, че не дойде да се сбогуваш,
защото щях да се разпръсна в миг...


вторник, 2 април 2013 г.

Знай, случва ми се (много рядко!),
но щом се случи си в душата ми.
Понякога съвсем за кратко...
Да, кратко е, но си сълзата ми.
И си навсякъде. Дори и в нищото.
Дори и във небето лятно.
С теб чувствала съм се излишна,
но с  тебе ми е най-приятно.
Понякога си ми и в мислите
и си ми слънцето във мрака...
(Но,моля ви, да не помислите,
че цял живот той мен ще чака?
О, моля ви, не изглупявайте!
Той срещна друга най-любима.
Как можете да си представите,
че във сърцето му ме има?
Разбира се, че ме забрави,
разбира се, че друга срещна.
И вярната я той направи,
а мен остави да съм грешна.)
Та, как си? Казваш - всичко точно!
Е, радвам се, че си добре.
Не, аз не съм дошла нарочно.
Да, да, аз също не съм зле.
Но стига сме приказвали, аз бързам.
Ти съшо ли? Е, беше ми приятно!
Сърцето ми, като отвързано
заблъска, но за много кратко.
Ти сви в пряката и то замлъкна,
спря май или поне забави.
И изведнъж навън съвсем помръкна.
И осъзнах, че ти си ме забравил...