събота, 25 април 2015 г.

Dreaming;

Докато мечтая да ме мечтаеш,
ти си истински млад господин.
Ходиш бавно, за нищо нехаеш.
С един-единствен грях непростим.
Бършеш сълзи на редица девойки.
Храниш се често със вкусна храна.
Често излизаш със други по двойки.
Живееш спокойно, но... без мечта.
Нищо не те омагьосва с вида си.
Нищо не грабва ума ти красив.
И докато нощем будуваш в дома си,
Знаеш ли ти, че си истински жив?
Сърцето ти от какво се разтупква възбудено
и разходки в дъжда обичаш ли?
Не ме гледай така учудено.
Знам, всяка сутрин ходиш да тичаш...
Но кога за последно, кажи,
около себе си се огледа?
Седни с мен веднъж, разкажи ми...
Това ще е моята малка победа.
Сподели ми копнежи, желания.
Мъки, болки, любови пресъхнали...
Сподели ми за всички страдания.
И за мечтите помръкнали.
Помечтай си, любов. Помечтай!
Дай воля на всичко във тебе.
Тичай, пей песни, играй!
Моли се да имаш време...
И аз се моля, за миг поне,
да вдигнеш очи, да ме видиш...
Но замечтан, с далечен копнеж
Без думи и без време си отиваш...
А аз мечтая да ме помечтаеш.
Да ме обгърнеш в ореола на възлюбена.
Да ме обичаш и желаеш.
Да съм намерена, а не изгубена.
Но нищо, мили, ти мечтай.
Не мога, зная, да съм ти любима...
Животът истински желай!
На мен ми стига, че те има..

Няма коментари:

Публикуване на коментар