неделя, 19 април 2015 г.

Пролетно...

Мирише на пролет и на зелено.
Ухае на ново красиво начало.
В сърцето ми е обезцветено.
Магията вече съвсем не е бяла.
Думите твои ме разрушаваха,
Почти ме убиха на няколко пъти.
Прегръдките ти понякога ме спасяваха,
Но стига вече измами и мъки.
Път няма. Връщане също.
Пусни ми ръката, мило момче.
Виж във очите ми - няма връщане.
Пролет е... слънцето нежно пече.
В тебе е зима. Повярвай ми, зная.
Ще се стопли след толкова дълго...
Усмихни се поне на края...
Прегърни ме и нека тръгнем...
В две посоки съвсем различни.
Към два края разнопосочни.
Помни как силно съм те обичала.
И нека животът начисто почне.
Самата пролет е знак от Бога.
Начало ново тя обещава.
Прости ми, обич. Аз не ще мога...
Но на теб, мили, всичко прощавам.
Всяка сълза нощно изплакана.
От думите остри - всичката болка.
Всяко разбиране недочакано...
Но да остана след всичко... не мога.
Прощавай, любов. Аз вече тръгнах.
Пролет е. Птичките весело пеят.
Дано в живота ти всичко потръгне.
И дано се науча без теб да живея...

Няма коментари:

Публикуване на коментар