петък, 17 февруари 2017 г.

А&Н

Аглая и Настася помирих.
Душата си успокоих внезапно.
След дълго търсене, най - сетне те открих.
След дълго чакане, се появи внезапно. Едната мрази с вяра и душа,
а другата е по - добра от Бога.
Аглая се удави във плача,
Настася да ти обясня не мога...
Едната от любов и страст
би взела всичко твое. И живота.
А другата намира се под власт
на вярата. Не знае за порока.
Едната би ти взела всичко и
би тръгнала да бяга за спасение.
А другата би дала и живота си,
за да те има. Някъде. Във времето.
Едната е родена за любов,
а другата да мрази безконечно.
Едната те зове с последен зов,
а другата ти обещава вечност.
Едната бяга, другата те гони бясно.
Едната те копнее и мечтае.
Не знам коя от двете по - опасна е.
Те вече не са две. Една е.
Аглая и Настася помирих.
Душата ми е мирна, мили Боже.
Ще ме приемеш и обичаш ли? Кажи!
В душата си усещам, че ще можеш.
Направих невъзножното. Събрах
двете най - странни и различни дами.
Смирих ги, влюбих ги и осъзнах,
че те са силата на любовта ми.
Аглая и Настася са едно.
Как можех да не го разбирам!
Те двете се равняват на любов.
И с тях аз винаги ще те намирам.
Аглая и Настася са вина,
че си се бавил прекалено много.
Ала стопили се във любовта си,
почти ме убедиха в Бога.

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Found.

Но нашето не беше земетръс.
Не пламна огънят от първото поглеждане.
Не си загубих думите, гласът.
Не съм таяла никакви надежди.
Ти просто беше там. И странно мил.
Днес тези странности са ми така любими.
Тогава и не подозирах, че си бил
това, което търсих със години.
Не подозирах, че във този глас
ще търся винаги утеха в мрака.
Не подозирах, че и без компас,
аз търсех теб. И ме дочака.
Не подозирах, че сърцето ти
ще е най - ценното, което имам,
а по очите, по лицето ти,
ще разгадавам, че съм ти любима.
Не подозирах, че таиш
такава шарена вселена.
Не знаех, че ще построиш
цял свят за тебе и за мене.
Във стаята ти можем да го поберем.
Във тъмното, когато само нас ни има.
Разбрах тогава, че си второ Мен.
А ти, че аз съм твоята половина.
Не беше земетръсно и не лумна
пожар нечуван, не прогони мрака.
Ала разбрах, че свърши лутането.
Не търся вече. Ти си ме дочакал.