вторник, 5 февруари 2013 г.

Живот без теб и с теб в безкрая...

Живот без теб и с теб в безкрая...
Не тръгнахме ли по различен път?
Къде си тръгнал? Ти нима не знаеш?
Без теб не ще е същият светът.
Ще е един такъв, безцветен,
без много радост и слънца.
И ще е зимен, рядко летен.
И ще е пълен със тъга.
Не си отивай, поседни,
погледай мъничко цветята.
И вятърът да ти разкаже
какво видял е по Земята.
Недей да бързаш, нека само
за миг пак да докосна твойта длан,
да сложа аз глава на твойто рамо
и да усетиш, че е тъжно да си сам.
Но ти все пак не можеш да останеш?
Така ли? Но това е много жалко...
Друг бил пътя ти и други хора чакали
да ги обичаш, та макар за малко.
Е, хайде тръгвай! Ако ни е писано,
ще се застигнем нейде по света.
Помни това, защото е подписано
от мене, но и от една
омайница. Една напълно луда.
Тя хване ли те, знай, ще те влуди!
Ти с нея ще се видиш в чудо,
но с нея се отварят сто врати...
И както си вървиш по пътя,
тя, Любовта ти го пресича.
И ти не искаш, зная, да отстъпиш.
А тя така поглъщащо обича...
Ти искаш да си продължиш, аз зная.
Но пътят ти в миг вече е пътека.
А тя те чака, там, накрая,
подава ти ръка полека...
Живот без теб и с теб в безкрая.
От тук започна мисълта ми.
Аз късно нощем не ридая,
но винаги си в съня ми.
Живот без теб и с теб - изглежда лесно.
Но колко ще е лесно, ти кажи.
Изглеждам ти унила? Интересно...
Една любов отвътре ми тежи...
Поглеждам те, а ти си тръгнал вече.
Вървиш напред по пътя свой.
Уж близо си, а толкова далече...
Но някой ден, аз знам, че ще си мой.
Последни думи, много се забавих.
Дано се срещнете по пътя с Нея.
Тя знам, че няма да забрави
да ти припомни аз къде живея...