четвъртък, 27 април 2017 г.

It's been a long ride...

Аз съм това момиче
до болка, категорично,
неистово, плашещо твое.
Ти си ми всяка присъда.
Без тебе не искам да бъда.
Не ми липсва покоя.
Не помня какво беше
докато вечно валеше,
а ти бе само блян.
Недей да помниш също,
аз вечно ще се връщам
и няма да си сам.
И под всички небета,
между всички момчета,
само тебе ще търся с очи.
Не ми пускай ръката,
изживей с мен мечтата,
да си всичките мои мечти.
В очи те поглеждам
и има надежда
за този ръждива вселена.
Щом толкова търсил си,
толкова търсих аз,
но си стигнал до мене.
Дълъг път извървял си,
сто съдби изковал си,
за да можеш да бъдеш готов.
За огромния дар
и най - тежък товар —
за моята чиста любов.

вторник, 25 април 2017 г.

Убийство

Родих Настася през една студена нощ.
Убих Аглая в същата. Не плаках.
Не си добър, не си и твърде лош.
Не те осъдих, но не те дочаках.
Сълзите си не искам да броя.
Не съм родена, за да бъда твоя.
Аглая вече в мене не тая.
Премного пъти пламна Троя.
Премного пъти я разстрелях,
Аглая се завръщаше усмихната.
Не ти поиска да платиш сгрешеното,
не ти поиска нищичко от лихвите.
Настася те прогонваше в студа,
Аглая те прибираше на топло.
Ти мразеше и двете със страстта
на само подивяло животно.
Ти мразиш ме сякаш и днес,
а аз, убивайки Аглая,
спасих живота си. Настася
ще те мечтае вечности след края.
Не се надявай, нека те мечтае,
но няма никога към теб да се протегне.
Студът в теб погуби Аглая,
а присъдата ти е следната:
Нищо няма да забравиш никога,
ще заспиваш мъчно и трудно.
ще чуваш насън викове,
ще ги чуваш и буден.
Ще ме търсиш през всяка вечност,
през всички вселени, тревожен.
Но ти си далеч от човечното,
а пътят до мен - невъзможен.

петък, 17 февруари 2017 г.

А&Н

Аглая и Настася помирих.
Душата си успокоих внезапно.
След дълго търсене, най-сетне те открих.
И сложих край на цяла вечност чакане.
Едната мрази с вяра и душа,
а другата е по-добра от Бога.
Аглая се удави във плача,
Настася да ти изясня не мога...
Едната от любов и страст
би взела всичко твое. И живота.
А другата е винаги под власт
на вярата. Не знае за порока.
Едната би ти взела всичко и
би тръгнала да бяга за спасение.
А другата би дала и живота си,
за да те има. Някъде. Във времето.
Едната е родена за любов,
а другата да мрази безконечно.
Едната те зове с безгласен зов,
а другата ти обещава вечности.
Едната бяга, другата те гони бясно.
Едната те копнее и мечтае.
Не знам коя от двете по-опасна е...
Те вече не са две. Една е.
Аглая и Настася помирих.
Душата ми е мирна, мили Боже!
Ще ме приемеш и обичаш ли? Кажи!
В душата си усещам, че ще можеш.
Направих невъзножното. Събрах
двете най-странни и различни дами.
Смирих ги, влюбих ги и осъзнах,
че те са силата на любовта ми.
Аглая и Настася са едно.
Как можех да не го разбирам...
Те двете се равняват на любов.
И с тяхна помощ все ще те намирам.
Аглая и Настася са вина,
че си се бавил твърде много.
Ала стопили се във любовта,
почти ме убедиха в Бога.

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Found.

Но нашето не беше земетръс.
Не пламна огънят от първото поглеждане.
Не си загубих думите, гласът.
Не съм таяла никакви надежди.
Ти просто беше там. И странно мил.
Днес тези странности са ми така любими.
Тогава и не подозирах, че си бил
това, което търсих със години.
Не подозирах, че във този глас
ще търся винаги утеха в мрака.
Не подозирах, че и без компас,
аз търсех теб. И ме дочака.
Не подозирах, че сърцето ти
ще е най - ценното, което имам,
а по очите, по лицето ти,
ще разгадавам, че съм ти любима.
Не подозирах, че таиш
такава шарена вселена.
Не знаех, че ще построиш
цял свят за тебе и за мене.
Във стаята ти можем да го поберем.
Във тъмното, когато само нас ни има.
Разбрах тогава, че си второ Мен.
А ти, че аз съм твоята половина.
Не беше земетръсно и не лумна
пожар нечуван, не прогони мрака.
Ала разбрах, че свърши лутането.
Не търся вече. Ти си ме дочакал.