неделя, 24 ноември 2013 г.

Hey, Charming...

Не съм типична "домошарка", наистина не съм. Не си падам по семейни сбирки, не знам как да се държа на тях. Не обичам дългото безсмислено излежаване в леглото. Не обичам... скуката. Наистина. Този тип двойки са ми до болка антипатични. Предпочитам дълги разходки в зимните вечери, когато ни е толкова студено,че не усещаме ръцете си, но не се пускаме. Никога не се пускаме. Ти ме промени. Не мога да повярвам. Пиша го и го изричам на глас за да придобие смисъл. Промени ме. Ех, дано е за добро. Искам да се търкаляме в леглото цял ден, искам да познавам цялото ти семейство. Искам майка ти да ме харесва, да смята, че съм добро и порядъчно момиче, че те заслужавам. Да знае, че ще се грижа за теб. Аз наистина ще го правя. Вярваш ли ми? Какво значение има, и сам ще видиш. Аз ти вярвам. Толкова е странно. Вярвам ти. Вярвам в теб, в нас. Не съм доверчива, изобщо дори. Хората лъжат, толкова лъжат... Аз също го правя. Но ти... Твърде си истински за това. Твърде правилен за мен. Твърде мечтан си, твърде бленуван още преди да те срещна. И не мога да те загубя. Затова ти обещавам цялата истина. Винаги. Друго май не съм способна да ти обещая. Но поне това мога да направя. А ти обещаваш ли същото? Разбира се, че ще обещаеш... Нали си истинско щастие...

сряда, 6 ноември 2013 г.

I am your princess;

Хей, принце, аз съм ти принцесата!
Да, честна дума - аз съм.
И външно съм обикновена,
но вътре пълна с чудеса съм.
Повярвай само. Прогледни.
Отвори си очите за мене.
Тези красиви, тъмни очи,
в които събира се цялото време...
Нашето време... То вече изтича.
Че мен си сънувал, кажи ми.
Че мен си мечтал и че мен си обичал...
И хайде сега, целуни ме.

вторник, 5 ноември 2013 г.

Fake

Да съм сегашна, но и бъдеща,
да съм сама, но и в ръцете ти.
Да съм възможно най-обичаща.
Но и далече от сърцето ти...
Ти принц не си, аз това си го зная.
Принцеса и аз в друг живот май била съм.
Но искам ръцете ти, за друго нехая.
Твоя не съм ли, не зная чия съм...
Ти, с твоите бягства и късни завръщания
ме правиш омразна за мене самата,
но с няколко чакани, топки прегръщания
приключвам със залеза - пламва зората.
И нов е денят, нова аз, а и сърцето ми
колко те е страдало не помни вече.
И чисто ново го полагам във ръцете ти.
А ти избягваш с него на далече.
И няма те. И може би е по-добре.
Може би така ще те преболедувам...
Ала, мой фалшиви принце - всичките морета,
за да те намеря ще преплувам...


Събуждане

А колко много ми се спеше...
Аз исках просто да поспя...
Навън пороен дъжд валеше,
а аз не спирах да боля...
И тъй - заспах. Не непробудно.
Но пък достатъчно дълбоко.
Не помнех колко беше трудно
да падна от най-най-високото...
Не помнех. Просто те сънувах.
Сънувах слънце във очите,
море, в което с теб да плуваме.
И топъл,летен бриз в косите.
Сън като приказка. Какъв разкош.
Така не исках да се будя...
Животът беше адски лош
и в него щях да те изгубя...
Така си мислех. Но не стана.
И щом очите си отворих.
Света видях, до лудост влюбих се...
Когато ти ми заговори.
За всичко, дето си обичал.
За всичко, дето си видял.
За туй, в което си се вричал
и за което си мечтал.
За обич и за топли длани.
За сладък сън в студена нощ.
За лек от най-дълбоки рани
нанесени като със нож.
Отнесе мислите ми някъде
и все не спирам да се чудя,
какво ли щеше да е ако бях
отказала да се събудя...

You found me...

Поне тебе не искам да лъжа,
поне с теб да избягам далече...
Те, всичките лъжат и лъжат и лъжат...
От всички омръзна ми вече.
Но не и ти. Ти съвсем си различен.
Не мога със тях да те меря.
По нищо на тях не приличаш.
И радвам се, че ме намери.
След всички лъжи, болки, рани.
След сълзите нощно изплакани.
Нито късно, нито пък рано -
намери ме, а аз те дочаках.
Приемам те плахо в душата си,
не ме пази от Химери.
Но ако случайно загубя те в мрака,
обещай, че пак ще ме намериш.

събота, 2 ноември 2013 г.

По никое време.

По тъмно и по светло и по никое.
По всяко време съм готова да ме имаш.
Да дойдеш и да хвърлиш прах в очите ми.
Да дойдеш бързо и така да си заминеш.
Аз вече знам, че ще го сториш.
Накрая винаги си заминаваш.
Каквито и неща да наговориш...
Не си научен просто да оставаш.
А аз не съм учителка на глухи,
на слепи и на безсърдечни.
Главите пълни, а сърцата кухи,
очите пък съвсем далечни.
Не искат нито да обичат,
от обич чужда се боят.
След вятър цял живот да тичат
не ще се нивга уморят.
Пък аз да бягам не умея,
на мен така ми се остава...
Да плача или да се смея
със някой който заслужава.
По тъмно - не. По светло също.
То, точно време май не съществува...
Докато си мечтая да сме вкъщи,
на тебе толкова ти се пътува...
Е, хайде тръгвай! Тичай с вятъра!
Аз ще почакам на вратата да застане,
поисквайки сърцето и душата ми...
Онзи, който иска да остане.

петък, 1 ноември 2013 г.

Don`t take me from myself

Не ме отнемай от самата себе си,
понякога ме остави да те намразвам.
Да искам да извикам "Да!" в ръцете ти,
но с вдигната глава да ти отказвам.
Да те мечтая докато заспивам нощем,
но да мълча когато си до мене.
Да искам да остана с тебе още,
но да ти казвам сухо "Няма време".
Да те изписвам върху бели листове,
да те рисувам пъстър, много пъстър.
Но да мълча, прикрита в тъмното
И да не подозираш как те искам.
Не ме отнемай, остави си ме.
Кошмарите ми също не отнемай.
Защото знай, наистина ще ме проимаш
когато просто спреш да ме променяш...
Да ме спасяваш не, не се нуждая.
Сама се грижа да съм правилно сглобена.
На дългия ми ден във края,
когато се почувствам уморена...
Ела до мен и нека помълчим за малко.
Ела до мен и ме обичай много тихо.
Защото ще е много, много жалко...
Ако не знаеш, че един без друг сме никои.

четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Преследване в числото осем...

Понякога ми става носталгично
и мисля за каквото е било...
Понякога те мразя, нищо лично...
"Преследвах любовта ти в осмото число..."
Но все пак я догоних и това е тъжното.
Поне за миг успях да я застигна...
Това ли ме накара да те мразя?
Или пък, че сърцето ми задигна?
Или това, че да те влюбя в мене
бе повече от "просто невъзможно".
И тази твоя обич - във осмицата
отново ми избяга грандиозно...
Какво ти бягство! Тя лети - не тича...
А аз, глупачката, я следвам като луда.
Но някой ден нали ще ме обичаш?
Но някой ден нали ще стане чудо?
Ала те, чудесата са за лудите...
А аз - най-лудата от всички
още вярвам зиме в пеперудите
и във най-шарените птички...
Понякога ме натъжава мисълта,
че в онзи топъл, летен ден
почти успях да грабна любовта ти...
Докоснах я и тя се разпиля пред мен.

вторник, 14 май 2013 г.

Признавам...

Сълзите да преглътна не успявам
и този път потичат в струйки леки.
Знам, няма за какво да съжалявам.
Познала съм ръце най-топли и най-меки.
Познала съм любов най-сладка и солена.
Очи най-влюбени и най-жестоки.
С теб Зимата съвсем не е студена.
Но раните от теб са най-дълбоки.
А думите ти ме пронизват ежедневно.
И винаги сърцето ми целта е.
Нима си мислиш, че е редно
с женското сърце да се играе?
То крехко е и лесно се поврежда.
Ти мъж си и си тук за да го пазиш.
Ако не можеш, бягай, не поглеждай,
ще те залея с женската омраза.
Веднъж разбиеш ли ме, прошка не очаквай.
Убил мечтите ми, намразен си вовеки.
Сълза дори една за мен недей изплаква.
Един живот разделя вече нашите пътеки.
И аз вървя по своята и теб те няма.
И няма да те срещна, осъзнавам.
И любовта не бе любов, ами измама.
Но си ми първия, най-верен и най-истински...
Признавам.




понеделник, 22 април 2013 г.

Честит Рожден Ден на моето съкровище!

Бъди щастлив, усмихвай се, бъди лъчезарен и гледай на живота от веселата страна. Бъди оптимист. Оповавай се на себе си и на силния си дух. Бори се за това, което желаеш най-силно. Продължавай напред, дори хората да ти казват, че път всъщност няма. Не позволявай някой да те спира да се бориш за това, в което вярваш. Вярвай най-напред в себе си. И чак след това в нещо друго. Научи се да чувстваш свободно, не бъди толкова предпазлив, отдай себе си. Сляпо и напълно. Без да се боиш от нищо. Дали ще го направиш? Нямам представа. Но все някога ще ти се случи. От разбито сърце не се умира. Боли, но не е смъртоносно, така че спри! Още не е дошъл моментът, в който наистина ще спреш, нали? Сигурна съм. Сигурна съм, че ще дойде ден, в който ще си тръгнеш пак. Но аз не съжалявам. Никога няма да съжаля, че съм те имала. С всеки път ме научаваш на нещо ново. На нещо по-истинско, по-силно, по-поглъщащо... Много ми е чудно за какво мечтаеш. Ако знаех, вероятно щях да се опитам да ти го осигуря. Но нямам представа. Ти вероятно никога не би ми казал. А ми се ще да знаех. Стоя си в стаята, на тъмно, ти също си си вкъщи. Снощи беше обикновена вечер, нали? Вероятно отговорът ти ще е положителен. Но не и за мен. През живота си не бях чувствала нещо подобно. Никога не си ме целувал така, не и както снощи.... Бяха най-нежните целувки, с които някога си ме дарявал. Най-леките, най-плавните, най-чувствените. Можех да кажа, че те имам напълно и изцяло, ако ще след това да ми беше казал, че не искаш да ме виждаш. Толкова пъти съм мечтала да те усетя близо, наистина близо. А ти винаги бягаше. Сега ще останеш ли? Недей, не отговаряй! Когато му дойде времето ще ми кажеш. И дано отговорът ти е тъкмо този, за който цял живот ще съм мечтала. Струва ти се нерелано, пресилено, по детски, глупаво, незряло... Но е моята мечта.
Without P.S but with all my heart.

понеделник, 15 април 2013 г.

It`s never enough...

Но мисля си, че пак не стигаше,
достатъчно все пак не беше.
Викът във мене се надигаше,
а вън дъжд от сълзи валеше.
Зачудиха се чий ли са сълзите,
а аз си замълчах свенливо.
Но те все пак ме обвиниха,
че вън съвсем не е красиво.
И срещах погледи на хора
с пропити от злоба и завист очи.
Аз търсех теб, за да си поговорим,
но очевидно бе - на теб ти се мълчи.
Как чак сега го осъзнавам?
Аз нямах и представа даже,
че въобще не те познавам.
Дори не си си взел багажа,
но взел си друго - много важно -
сърцето си прибрал си в сака.
Вън от дъжда е още влажно,
цял океан излях във чакане.
Ала не стигаше! Не се обърна!
Достатъчно все пак не беше!
Надявах се, че ще се върнеш,
а вън пороен дъжд валеше...
Надявах се, че ще те имам,
че някой ден ще бъдеш тук
и ще съм твоя най-любима...
Аз бях разбрала - няма друг.
И знаех също, че не чуваш,
но в мен отново се надигна вик.
Добре, че не дойде да се сбогуваш,
защото щях да се разпръсна в миг...


вторник, 2 април 2013 г.

Знай, случва ми се (много рядко!),
но щом се случи си в душата ми.
Понякога съвсем за кратко...
Да, кратко е, но си сълзата ми.
И си навсякъде. Дори и в нищото.
Дори и във небето лятно.
С теб чувствала съм се излишна,
но с  тебе ми е най-приятно.
Понякога си ми и в мислите
и си ми слънцето във мрака...
(Но,моля ви, да не помислите,
че цял живот той мен ще чака?
О, моля ви, не изглупявайте!
Той срещна друга най-любима.
Как можете да си представите,
че във сърцето му ме има?
Разбира се, че ме забрави,
разбира се, че друга срещна.
И вярната я той направи,
а мен остави да съм грешна.)
Та, как си? Казваш - всичко точно!
Е, радвам се, че си добре.
Не, аз не съм дошла нарочно.
Да, да, аз също не съм зле.
Но стига сме приказвали, аз бързам.
Ти съшо ли? Е, беше ми приятно!
Сърцето ми, като отвързано
заблъска, но за много кратко.
Ти сви в пряката и то замлъкна,
спря май или поне забави.
И изведнъж навън съвсем помръкна.
И осъзнах, че ти си ме забравил...

четвъртък, 28 март 2013 г.

The last P.S...

Бих могла да кажа, че съм те забравила, но и двамата знаем, че не е така. Иска ми се да е истина, но все още не е. Точно сега претърпявам промяна. Животът ми търпи промени. Предстоят ми толкова неща, а теб те няма и не мога да ти споделя какво ме е направило щастлиа и какво ме е разтревожило. Това не е от значение, хората идват и си отиват. Пределно ясно ми е, че рядко се връщат. Пътищата ни така се разделиха, че е почти невъзможно да се пресекат отново. Жалко е. Много ми се ще да вярвам, че един ден пак ще си част от света ми. Но няма да бъдеш, нали? Много въпроси се въртят из главата ми и не ми дават мира. Съвсем простички въпроси като:
Какво направи с възглавничката, която ти подарих?
Спазваш ли всичко написано в "договорите", които сами си изготвихме?
Липсвам ли ти понякога, когато будуваш до късно нощем?
Мислиш ли за мен, когато прочетеш някоя интересна книга?
Гледаш ли профила ми в социалната мрежа?
Натъжи ли се поне малко, когато видя, че съм изтрила всички наши снимки?
...
Ей такива неща ме тормозят...А срещнах някого, знаеш ли? Няма нищо общо с теб. Коренно различен е и може би дори е по-добър, не зная. Но не си ти. И това ме влудява. Кара ме да гледам с празен поглед и да се чудя какво не ми е наред, защото както и двамата знаем,ти не заслужаваш да си в мислите ми. Съгласен си, нали? Разбира се. Много ми е чудно помниш ли всички неща, които си казвал и мислил ли си ги? Поне за миг? Надявам се само да си щастлив. Това е последното нещо, което имам да ти казвам. Скоро ще спра да мисля за теб и всичко,което си казвал. Съвсем скоро. Знам, че ще те забравя, неизбежно е. Това е последният път, в който пиша нещо относно теб. Нещо отправено към теб. Дано го прочетеш и дано не те натъжи. Дано те накара да се усмихнеш. Ти си ме карал да се усмихвам толкова много пъти. Усмихвай се, бъди себе си и се бори за това, в което вярваш.
P.S: I just don`t love you anymore.

А останалото...

Аз съм това, което те спасява,
в теб мъничка частица добрина.
Ти си онази неугасваща жарава,
в която искам цяла да горя.
Аз съм слънцето, когато ти е мрачно,
и ще те топля винаги и до последно.
Дори очите си да ме накараш да изплача,
ще те обичам! (И да не е редно!)
Дори да си сълзата ми последна
ще те изплача с усмивка на лицето.
Знам,  всеки път когато те погледна,
че си най-бързото туптене на сърцето ми.
И си най-чистото, най-нежното, най-святото,
което съм изпитвала и имала.
В най-мрачното, най-тъмното, си лятото...
В най-топлите ми дни си зимата.
Не бих те заменила и до края.
Ти би ли? Силно се съмнявам...
И в този Земен Ад - за мен си Рая...
Сърце, душа - на тебе подарявам.
Обичай ме, дори да е за кратко,
прошепвам ти във тъмнината..
С теб всичко е най-мило и най-сладко.
Единствен ти прогонваш самотата.
И пак ще те спася от мрака...
Кълна ти се, крещя без глас...
Ти си това което ме убива бавно.
Останалото май съм аз...

вторник, 26 март 2013 г.

You are my story...

Когато най-най-силно се нуждая,
или когато съм най-невъзможна.
Когато до болка силно желая те,
или когато се чувствам нищожна.
Когато докосвам най-топлите длани,
или когато намразвам те.
Когато лекувам дълбоките рани
и в приказка аз пак разказвам те.
Когато съм като дете в очите ти
и те докосвам с най-детските пръстчета.
Когато света ти съм и съм мечтите ти,
когато лежа в ръцете ти тръпнеща.
Когато си мислиш, че мен си обичал
през целия път извървян досега.
Когато от мен се отричаш
и съм причината за всяка сълза.
Тогава помни, че съм твоя до болка
и винаги твоя ще бъда.
В моята най-тъжна приказка,
ти си желаното чудо.

вторник, 5 февруари 2013 г.

Живот без теб и с теб в безкрая...



Живот без теб и с теб в безкрая.
Не тръгнахме ли по различен път?
Къде си тръгнал? Ти нима не знаеш?
Без теб не ще е същият светът.
Ще е един такъв, безцветен
без много радост и слънца.
И ще е зимен, рядко летен.
И ще е пълен със тъга.
Не си отивай, поседни.
Погледай мъничко цветята.
И вятърът да ти разкаже
какво видял е по Земята.
Недей да бързаш, нека само
за миг последен да докосна твойта длан,
да сложа аз глава на твойто рамо
и да усетиш, че е тъжно да си сам.
Но ти все пак не можеш да останеш?
Така ли? Но това е много жалко...
Друг бил пътят ти и други хора чакали
да ги обичаш, та макар за малко.
Е, хайде тръгвай! Ако ни е писано
ще се застигнем нейде по света.
Помни това,защото е подписано.
От мене, но и от една
омайница. Една напълно луда.
Тя хване ли те, знай, ще те влуди!
Ти с нея ще се видиш в чудо.
Но с нея се отварят сто врати...
И както си вървиш по пътя,
тя, Любовта ти го пресича.
И ти не искаш, зная, да отстъпиш.
А тя така поглъщащо обича...
Ти искаш да си продължиш, аз зная.
Но пътят ти в миг вече е пътека.
А тя те чака, там, на края.
Подава ти ръка, полека.
Живот без теб и с теб в безкрая.
От тук започна мисълта ми.
Аз късно нощем не ридая.
Но винаги си в съня ми.
Живот без теб и с теб - изглежда лесно.
Но колко ще е лесно, ти кажи!
Изглеждам ти унила? Интересно!
Една любов отвътре ми тежи...
Поглеждам те, а ти си тръгнал вече.
Вървиш напред по пътя свой.
Уж близо си, а толкова далече...
Но някой ден, аз знам, че ще си мой.
Последни думи, много се забавих.
Дано се срещнете по пътя с Нея.
Тя знам, че няма да забрави
да ти припомни аз къде живея...

сряда, 9 януари 2013 г.


И знам, че ти дължа немалко
и още толкова ще ти отнема.
И всеки ден ми е последен
и всеки ден нов път поемам.
И търся нещо в този свят,
което да ме грабне, да ме задържи
Да ме накара да се чувствам най-богат
без в джоба си да имам пет пари.
Но все го няма, моля те, прости ми,
ти си прекрасна, цяла се раздаваш.
Но аз не търся теб, прости и мойте рими.
За да открия "нещото" душата си продавам.
ще си платя, това добре го зная,
но няма, няма да горя на клада.
Аз може нивга да не зърна рая.
Ала не ще ме тикнат и в(ъв) ада.
Финал грандиозен не очаквай.
Аз казах малкото, което имах.
Очите си по мене не изплаквай.
Ти няма как за мен да си любима.
В смъртта не ще се срещнем, зная.
ще се разхождаш ти из Райските градини.
Ала в живота си за тебе не мечтая.
В мечти далечни си прекарах всичките години.
Да ми простиш не ще успееш.
И аз на себе си не мога също.
Но да обичаш ти все пак умееш,
а аз умея само хладно да прегръщам.