01.08.2019

Ти не бива да си такъв, какъвто си те представям.

Иначе магията ще срине всичко.

Силата на любовта ми няма да те измени.

Истината ще прозира винаги.

Меденият месец трае различно за всички.

Освен теб, всичко друго сякаш не ми стига.

Ето, че си ми ценен урок още тук и сега.

Твоят допир ме буди и запраща обратно в съня.

Обичам те искрено, нежно и светло.

Времеубежищата не съществуват, те просто не са истински...

Ръцете ти сякаш се мъчат да докажат обратното.

Една целувка в малките часове измени представите ми.

Малките часове са именно за това.

Една целувка те запрати в мислите ми.

Учим се да сме сами, а после идва Някой и изтрива знанието.

Без теб ще трябва да се уча отначало.

Една целувка стигаше, за да се доверя на Времето.

Животът е Време, но не е убежище...

Искам да ти покажа всяко кътче от себе си и да разбереш...

Ще бъда до теб, ще те приютявам, ще те церя.

Една целувка и повярвах, че са истински, защото...

Flames

Не искаш да ме боли, но студът ти пронква в сърцето ми,

реже му вени, артерии, кара го да прескача.

Не зная какво съм ти дала и какво си си взел ти,

но зная, че няма тук жертви, нито палачи.

Тук има двама, които се борят със времето,

борят се с графици, работа, куп други задачи.

Аз знам, че не можеш да знаеш дали точно с мене

искаш по тази безумна планета да крачиш.

Студът ти е периодичен, далеч от константност реална.

Той влиза внезапно, разхлажда вяло обстановката 

и си тръгва отнесено, даже доста формално.

Бих казала, след бледа постановка. 

А след това отново ставаш лято.

И сгушваш се до мен, като че знаеш сигурно, 

че тъкмо с мен ще обхождаш земята,

докато "тук и сега" е вече в далечното минало.

Не искаш да ме боли, не се целиш в сърцето,

не, ти не долавяш, когато във мрака прескача.

Капитулирам в ръцете ти, с риск да съм жертвата,

с риск точно ти да ми бъдеш палача...

Но няма студ. Издишам. А ръцете парят...

Отказвам да повярвам, че сме прах от пепелта.

И искам всяка идна нощ това да се повтаря...

Додето изгоря.

Капитулация...

Но аз те търсих твърде дълго.
Не съм готова да те пусна.
И може би съм лъгала.
И може би е скачал пулсът ми...
Но днес стоя пред теб, любов.
И моля те за капка вяра.
Един-едничък нежен зов,
милиони преди нас повалял.
По-мощен от всичко,
което съм преживявала.
Едничък зов за обичане,
едничка спасена раздяла...
Защото съм се доверявала,
а и във мене са вярвали.
И твърде малко съм давала,
или пък малко на мен са давали.
А искам обич. Така да обичам,
че да се срине небето,
ала щом знам, че те има,
да ми е топло в сърцето.
Да знам, че след цялото търсене
в тази безумна вселена,
съм най-сетне намерена.
И си най-сетне до мене.
Защото във тебе видях
и дом, и мечта, и утеха.
Защото със тебе най-сетне успях.
Без теб не познавах успеха
Защото те търсех и денем,
ала и нощем във мрака.
Благодаря ти, че те намерих.
Благодаря ти, че ме дочака.
Прости ми всяка грешка
и разреши да те обичам.
Финалът не е шах със пешката -
капитулира царицата.