петък, 27 април 2012 г.

One year later.

Открих те. Открих някого, в когото да вярвам, безусловно и наистина. Открих, че понякога  попадаме на хора, които променят живота ни. Открих, че не съм била по - щастлива... Открих своята първа обич. Ти откри ли ме? Не съм първа, знам го, но откри ли в мен щастието си? Откри ли своето малко късче от рая? Аз ли съм? Ако не умееш да ми се доверяваш, аз ще те науча. Аз открих, това което търсех доверявайки ти се... А ти? Явно имаш още много да търсиш, да мислиш, да разбираш... Спри, моля те, спри! Сега ме мислиш за луда. Пак мислиш... Почувствай, моля те, само за миг! Почувствай ме. Пред теб стоя и гледам влюбено, както миналата година по това време. Пак с тези очи... Казваше, че ти напомнят на диня. Виж, сега се чудиш защо го пиша. Нещата са казани и смяташ, че няма какво да се случи от тук нататък, но грешиш. Любовта има нужда от подхранване, но докато се грижим за нея и я пазим, тя може да ни отведе на невероятни места. Тайната е в това да се влюбваме един в друг, всеки ден, всеки час... Да обичаме грешките и недостатъците си, да се приемаме каквито сме. Такива каквито сме по отделно, но и такива каквито сме заедно. Аз не бих била същата без теб, помни това. Може би бих била по щастлива или по - нещастна, не зная... Но никога същата. Няма да забравя онези няколко часа на Слънчев бряг, когато мисълта, че след малко си отиваш ми се струваше най - тъжното нещо. Няма да забравя, когато за пръв път прекарах нощта при теб, усещах, че си щастлив колкото мен и колко обичана се почувствах онази сутрин... Бързах да си ходя, но знаех - бях открила своето късче от рая. Не би следвало да се води годишнина, след като не сме женени, но... Една година!? Не знам за теб, но аз не мога да повярвам! Обичам те. Обикнах те ужасно бързо, макар да не знаех и да не признавах дори пред себе си. Обикнах всичко в теб, дори недостатъците. Сега, на този ден ти пожелавам да бъдеш щастлив, цял живот да следваш мечтите си. Не си поставяй граници... Онази глава от книгата "Нека ти разкажа", тя е за теб. Не вярваш, че можеш, защото си спрял да опитваш, а с целия този потенциал не би имало какво да те спре. Следвай сърцето си, доверявай се на хората, за които те е грижа. И още нещо, разбира се... Обичай мен. Колкото дълго решиш, колкото сам пожелаеш. Повярвай, че аз само това искам от теб. Повярвай, че си най - прекрасното нещо за мен, дори когато ми се иска да те удуша. Повявай. В мен. 

събота, 7 април 2012 г.

Forever is a long time... But I wouldn`t mind spending it by your side.

А отговорът бе да се научиш да се влюбваш всеки божи ден. Хората казват "В една връзка винаги единия гони другия." Това е лъжа. Когато се чувстваш уверен в чувствата на човека до себе си, не се нуждаеш от доказателства или отчет за всяко негово действие, или графика му за деня. Нуждаеш се от него, нуждаеш се да му показваш, че не е единствен, че ти също се чувстваш така. Но когато невинността започне да изчезва и непринудеността започне да те наевстява все по - рядко започваш да се съмняваш, да умуваш и да си биеш главата. Как го допусна? Как стана? Какво се промени? Това ви е проблема на всички, не знаете кога да се откажете и как да го сторите... Любовта не се умува. Тя се чувства. Ако не я чувстваш, какво има да му мислиш? Отишла си е и толкова. Няма я, не разбираш ли? В най - лошия случай ще срещнеш нова... И в най - добрия ще сториш същото.

вторник, 3 април 2012 г.

Save me from myself.

И е време да започнем всичко отначало нали? Съвсем на чисто. Да те погледна с нови очи, в които да не тлее любов неразбрана. Да те обикна с ново сърце, чисто ново и още неусетило болката дето ти така умело му причиняваш. Да те галя с други коси, чийто мирис не знаеш още,  да те завладея с тях, да ти грабна мислите, лудите... С други устни да докосвам твоите, не с тези познатите, топлите,  дето отдавна ги знаеш... А с други, чужди, непознати, нека студ да излъчват целувките ми, нека. Нека и тялото ми е друго, да спре да ти се отдава веднага щом го поискаш, да бъде твое, когато само реши и това да не е ежедневно, ежеминутно дори... Да се отдръпна, да съм далече...Разбираш ли? Задушавам се, имам нужда от промяна. Но ти да си пак до мен, да ме искаш, но не като сега. Да е като преди... Не помниш ли? Беше приказка, невероятно беше... Очите ни се търсеха, сърцата едно за друго биеха, косите ми обичаше, лицето си в тях заравяше. Устните ми бяха като лек за всичко, най - меки, най - сладки, най - твои... А тялото, до болка познато, всяка точка изучена, всяко кътче посетено многократно и обикнато безкрайно. Все  така те обичам, все така се заричам да спра.