понеделник, 26 декември 2011 г.

Дебелото. :)















Не е прасе, куче е. Ха-ха-ха

Да те сънувам аз, да те сънувам...

Искам да ти кажа, че си купих хубаво бельо, бяло е и отива на тена ми. Помниш ли тена ми? Май ти харесваше, не помня вече. Исках да ти звънна, да ти кажа, че имам нужда да ме докоснеш. Да ме прегърнеш, да ме обичаш малко и да се превърнеш пак в света ми. Нямам търпение да дойдеш, да ме имаш, да съм твоя. Боже, как ми се иска! Жалко, че не бих ти позвънила. А ти на мен? Едва ли. Пиша това в тъмното, в леглото си. Наближава полунощ, а желанието да ти принадлежа се усилва с всяка минута. Ще дойдеш ли? Ако не дойдеш ще е дълга нощ. От къде знам ли? И снощи беше... Нямаше те. Мамка му, отново те няма! До кога да чакам? Лежа, мечтая, принадлежа ти и се унасям в прекрасни сънища, където се връщаш. Ех, какво ли щях да правя без тези сънища!

When the stars r shining.

Гледам звездите, навяват ми спомени. Прекрасно разпиляни са. Ах, какви чувства ме връхлитат когато ги гледам. Противоречиво звучи, ала тази разпръснатост ме доближава до теб. Много искам да ти кажа... Като прозорец е небето, през него всичко виждам. И ти щеше ако беше тук. Е, да, но теб те няма. Къде ли си? Представа нямам, но и не желая да знам. След теб нито усмивките са нежни, нито целувките вкусни, нито сърцето тупти в онзи ритъм... Кажи ми, ти помниш ли онзи ритъм? Стоиш кротко, слушаш сърцето, а то бумти като лудо и всеки момент ще изскочи. А причина реална няма. Седим си, мълчим си, поглеждаме се в очите от време на време, а то бие... Бие, като бясно. Мека беше кожата ти тогава, ала понякога ми бодеше от нея. Ако сега можех да върна времето, бих превъзмогнала това. Не би ми боцкало, честно ти казвам! Смях голям! Само звездите ме слушат. Гледам ги, а те спомени ми навяват.

Fashion to be mine.

Гледам те и мисля, че ми отива да си с мен, да си мой. Да ме прегръщаш ми стои великолепно. Да съм в ръцете ти ми се струва доста модерно, но дори да не беше, има ли значение? Обичам да съм сгушена в теб. И да настъпи нов сезон, в сърцето ми отново си един. Дори когато спра да нося къси рокли, дори когато спра да мразя джапанки от дъното на душата си, дори когато тесните дънки спрат да са на мода и всички се върнат към ужасния чарлстон, а аз не бих заменила своите скини модели за нищо на света... Дори тогава за мен ще си най - модерния, вечния аксесоар без който нищо не е както трябва.

Тайно го правя...

Иска ми се да не мисля за бъдещето, но тайно го правя. Тайно, без никой да знае се сгушвам вечер в леглото си, в тъмното. Сгушвам се в мислите и мечтите си... Сгушена там мечтая за теб и за времето с теб. Колко ли време имаме да се радваме един на друг? Сами ли ще се нараним или някой друг ще има вина за това? Ще страдам ли? Ще съжаля ли, че съм те срещнала някога? А ти? Ще пожелаеш ли да ме забравиш? Попитай ме сега и ще ти дам отговор, който не бих дала на никой друг. Бих хванала ръката ти. Бих я стиснала много силно. Бих ти казала, че искам да прекарам с теб най - прекрасните моменти, най - нежните мигове... Бих искала да те обичам, колкото ми позволиш... Лъжа ли ще е? Ти ли ще ме помолиш да спра да те обичам или аз сама ще тръгна в посока обратна на твоята? А ти ще ме последваш ли по моя път или ще ми обърнеш гръб, оставяйки ми само сладки спомени? Иска ми се да не мисля за бъдещето, но тайно го правя...

You`re not sure? He`ll be. :)

И си мисля, че те познавам, а ти се мъчиш да ми докажеш обратното. И търся очите ти, а те бягат от моите. Искам да ти кажа, а ти не желаеш да чуеш. Гледам назад и мисля какво е било, а ти мислиш как ще бъде от тук нататък... Настоящето е самотно, скучае. Очите ми се напълват със сълзи, но аз се моля да не заплача, защото ако ме попиташ зашо го правя нямам какво да ти кажа. Чувствал ли си някога, че дори сълзите ти са нежелани? Не си? О, ти не плачеш нали? Какъв срам би било! Е, аз го правя понякога, но тайно от теб. Плача, защото не ти липсвам, когато ме няма, защото не мислиш за мен когато си тръгна. Не питай от къде знам. Усещам те, познавам те. Не вярваш ли? Не искаш да съм толкова близо, нали? Иска ти се да ме отблъскваш понякога, но и това не можеш. Страхливец ли си или просто не искаш да бъдеш без мен? Кажи ми! Аз искам от теб да чуя, че не ме желаеш вече, или че съм тази, която докосва сърцето ти. Какво? Не знаеш ли? Мълчиш... Това не е добре. Ако не си сигурен, че искаш мен, ако се колебаеш... Е, аз трябва да тръгвам. Ако не знаеш, че искаш мен - позволи ми да те оставя и да продължа без теб. Ще съм тъжна за кратко, ще поплача нощ или две, а после ще намеря някой, койото знае, сигурен е, че аз съм това, което търси. Убеден е, че без мен живота му би бил малко по - сив.

петък, 23 декември 2011 г.

Азбучен акростих.

Ангелите нямаха сили да оправят кашата, която ние с тебе сами забъркахме.
Боята се стичаше бавно, губеше яркия си цвят, смесвайки се с цялата тази мръсотия, която света бе събрал.
В очите ти виждах себе си, но ти не спираше да мигаш и аз лека полека се изгубих.
Горе главата си казвах, но Дяволът... Той друго беше намислил.
Дали щях да открия себе си, ако теб вече те няма?
Едва ли си далече, но нямам сили да те стигна.
Животът ме научи, че не винаги получаваш нещо в отговор на това, че жертваш себе си.
Заради теб се връщах и по същата причина си отивах всеки път.
Исках да намеря цвете по - красиво от тебе и с дъх по - омаен, но само камъни имаше, и спъвах се крачка след крачка.
Както ти мамеше, и аз така се научих и лошо почнах да мисля. Ти ли така ме научи или животът?
Лъжата бе сигурен убиец, а аз лъжех, и ти също, и те всички това правеха...
Можехме да опитаме да оправим нещата, но не пожелахме и това направи загубата двойна.
Носех сънища, мечти и огън и те бавно горяха. И в огъня все твоя образ...
Олицетворение на обичта понякога е именно омразата, това от теб го знам.
Пред себе си стоях, а непозната виждах.
Разделях се със старото си аз милиони пъти.
Със себе си разделях се за тебе.
Ту исках да живея, ту спирах се самотна и унила.
Унесох се в магия от живота по - красива.
Фетиш да те наричам, не искам и не смея, защото всичко си и после нищо.
Хем грешка си, хем обич дива...
Цвят летен, син като небето и също толкова далечен.
Често пъти гледам в стената и чувствам, че с малко помощ ще я прескоча и ще стигна отвъд.
Широкия свят в миг ще се открие пред мен.
Ще видя всичко, за което мечтая, защото един ден ти ще се върнеш.
Юмруци стискам, очи затварям и моля се...
Яма дълбока зее пред мене, но аз знам, че няма да падна, защото ти не ще ме пуснеш никога.

Не вярваш, нали?

Не вярваш, нали? Когато гледам в очите ти виждам море.
Дълбоко е, обширно е, потъвам и изплувам всеки миг.
Обиквам те, загубвам те и продължавам да те искам, да се нуждая от теб и от докосването ти.
Това нежно докосване, което ме разтърсва, разтърсва света ми.
В миг поглеждам назад, преди теб бях друга.
Хиляди пъти по - различна.
По - спокойна или по - луда?
По - зряла или по - глупава?
По - щастлива или по - нещастна?
Няма значение, защото не бих променила нищо.
Не бих заличила спомена за нито една обидна дума довела до извинение по - топло от слънчевите лъчи.
Не бих заменила нито един скандал, нито един сблъсък.
Бих си тръгнала още толкова пъти за да мога да се върна отново, отново и отново.
А ти би ли? Би ли се върнал, ако ти кажа да си идеш?
Би ли потънал в очите ми както аз потъвам в твоите?
Би ли се изгубил в любовта ми както аз се губя в твоята?
Би ли обичал до полуда всяка моя грешка както аз обичам твоите?
Би ли подържал ръката ми само още малко?
Искам да запомня усещането.
Искам цял живот да помня, че го почувствах с теб.

Always YOURS.

И след всичко преживяно, още ли си цял,
или в нощите безсънни си се разпилял?
Вярваш ли още, че за мене си роден?
Пред мен стоиш, а си тъй отдалечен...
Вдигам аз глава, а ти си точно пред очите ми,
както винаги готов си за лъжите ми.
Когато се обръщам, не искам да се връщам,
а просто си припомням миг, в който те прегръщам.
И ако можеше да пишеш песни от които да се влюбя,
дали пък щях в прегръдката ти аз да се изгубя?
Играта ли те изигра или ти сам и даде да спечели?
Битката сами ли сме повели?
Победихме ли? Ще отговоря след като итрия сълзите ти.
Аз властвам до там, докъдето стигат мечтите ти,
НО тази битка изгубих, ти също падна в боя...
Дори да си много далече, оставам завинаги твоя..

Тя.

Тя.
Тя беше дошла със зимата.
Беше донесла хиляди зими, облаци безчет и бури, които щяха да разбият спокойния му живот. Тя.
Тя идваше и носеше със себе си състрадание, носеше обич.
Проклета да бе, ако знаеше, че ще навреди на хората които иска да защити.
Тя идваше от далеч, идваше от място което той дори не бе сънувал.
Сънуваше само нея.
Обичта, която всеки бленува го бе застигнала, бе го обсебила, бе завладяла съществуването му,
а той още не знаеше колко ще плати.
Буря наближаваше. Невиждана при това.
Буря по - мощна от всички планети.
Буря, която щеше да разбули отдавна забравени тайни.
Буря, която не можеше да бъде спряна.
Мрак щеше да настъпи и само любовта бе способна да прогони тъмнината.
Тя.
Тя имаше пламък в душата.
Той имаше нужда от този пламък за да разбере, че всичко има смисъл.
Явно нещата все пак се нареждаха. Или пък не?
Те все още не бяха разбрали, че веднъж разбиеш ли доверието, то не се поражда отново.
Изчезнало е и трябва много време за да се появи отново.
Време което никой от нас няма.
Цяла вечност!
Кой би могъл да ти я предостави?

Even when I`m fallin out...

Исках да открия тази обич, толкова вековна и желана.
Исках над сърцето ти да властвам, да съм и в съня ти най - мечтана.
Да съм слънцето в студени дни и лунните лъчи в безкрайни нощи.
Даже и когато те забравям, ти да помниш, че съм твоя още.
Даже и когато те погубвам, ти да помниш, че съм твоя още...

Almost over or just not yet..

Още малко. Само още малко. Краят беше близо!
За кой път вярваше в тази илюзия?
Край нямаше да има.
Имаше само вечност и всяка рана бе излекувана от него, от устните, от допира му.
Всяка болка бе изтръгната и заличена, докато не се появеше нова, още по - силна.
Ръцете му променяха света и.
Устните блокираха разума и.
Погледът докосваше сърцето.
Ето с тази най - гореща клада не искаше да се раздели.
Очите му - най - ярките звезди, събрали ден и нощ в едно, събрали цялото и съществуване в едно...
Те бяха нейното огледало.
Поглеждайки в тях, тя виждаше себе си, изгаряща на онази клада,
но тръгвайки си огънят не угасваше. Не и в неговите очи...

ПОВЕЧЕ ОТ ЛЮБОВ.

Погледна я и не можеше да отрони и дума. Тя беше негова.. ДА! Беше негова и това му стигаше.
Пое ръката и в своята след което нежно я прегърна и пристисна до себе си..
Продължиха по пътя, но заедно... Бяха двама.
Сега ще кажете, че любовта е победила ли?
ЛЮБОВ? Тя не съществува. Тя е плод на нашето съзнание.
Но чувството на отдаденост, на вярност... Чувството, че имаш всичко...
ТОВА ЧУВСТВО ПРОМЕНЯ СВЕТА ТИ.
Не е любов. По - силно е от света . По - силно е от всички светове.
Никой не може да прекъсне тази връзка образувана между две сърца биещи едно за друго.

Но ти забрави...

Но ти забрави най - важното. Забрави, че трябва да и даваш, не да отнемаш от нея. Трябва да и подаряваш обичта си, да не искаш нищо в замяна. Да я обичаш само защото я има. Не защото е твоя, обичай я, защото съществува някъде на тази земя, родила се е за да промени живота ти из основи. Да те погълне, после да го провали и да си тръгне с вятъра. След 100 години ще се върне по - желана от всякога за да ти напомни, че времето не я заличава. Тя пак е всичко за което мечтаеш. Идва за да си отиде преди да си разбрал. Мислиш, че не те обича? О, тя би дала живота си за теб. Ти си нейната най - прекрасна тайна. Ти си магията, която носи със себе си. Ти си нейния талисман, но недей да вярваш, че това ще я накара да остане. Тя си тръгва, за това я обичаш толкова. Ако остане ще се слее с хилядите други момичета, които остават. Но тя си тръгва. Пак те оставя с протегнати ръце и точно това е най - прекрасния миг на света.

Имаме си приказка...

Липсва ми лято. Липсва ми огън. Онзи запаления, не този дето тихо догаря.
Декември е. Празнично ми е, защото теб те има.
Ти си този, който прави Коледа толкова прекрасна. Не знаеше ли?
Ти правиш всичко малко по - хубаво... Огряваш студения ден с всяка своя усмивка.
Нуждая се от тази усмивка. Не я искам, а се нуждая от нея. Като наркотик е, да знаеш.
Имам нужда да съм тази, която те прави щастлив. Колко още ще ми позволиш да бъда?
Не желая да мисля върху това, защото малко ме е страх, а нали са празници, нали имам теб, нали всичко е толкова чисто и бяло в мислите ми... Нали ще бъде вечно!?
Е, знам, че няма, но пък сега е вълшебно, а това ми стига.
Ще свърши, но ще имаме спомени бурни, като морето и сини...
Безкрайно сини. Безкрайно! Каква красива дума! Знам, че ти харесва.
Звучи приказно, защото само в приказките няма край.
О, и ние си имаме нашата приказка. Я, гледай колко красива е само!
Не мисли за бъдещето, и аз няма.
Бъди с мен днес, усмихвай ми се, дарявай ми тези любими усмивки...
Пази ме в сърцето си колкото можеш... Като свърши приказката - тогава ще му мислим.