понеделник, 3 декември 2012 г.

Какво би било ако сега си тръгна? Най-вероятно ще ти мине. И то бързо. А може би не? Няма как да разберем докато не стане. Можем единствено да гадаем. Какво би било ако сега си тръгна? А няма ли да е съвсем различно всичко ако не аз съм тази, която си отива? А какво ако се срещнем пак след месец? Или след година? А след пет? Какво би изпитал когато ме видиш. Би ли изтръпнал? Бих ли събудила спомени у тебе? Може би. А може би няма да мигнеш дори. Вероятно ще имаш нова любима. Съвсем, съвсем различна. А аз ще съм някъде в далечното минало. Забравена. Много отдавна. Но как бих могла да зная това? Няма как. И само гадая. Ако сега те запитам, вероятно отговорът би бил тъкмо желаният от мен. Но той ли ще е истинският,  вярният, единственият? И ти не знаеш. И ти друго не правиш, освен да гадаеш. Вече е Декември. От цялата ужасна зима, това е единственият месец, който обичам. Изпълнен е с толкова много щастие, надежда за нещо по-добро, за ново начало, все едно, че като свърши тази година и всичко ще се промени. Вероятно няма да стане и тази година, но без тази надежда не сме ли изгубени? Искам ново начало. И ми се ще да променя толкова много неща. Да отида на толкова много места, да срещна много нови хора, да обичам, да бъда обичана. Да имам в живота си хора, които да заслужават смеха ми. И поне един, който да заслужава сълзите ми. И теб. Искам теб. Толкова объркан понякога. С всички недостатъци. Приемам те. Такъв. Не се променяй никога. Хората ще се опитват да те променят. Аз също ще го правя понякога. Но не ни позволявай. Бъди себе си. Това не е най-сигурният начин да спечелиш, но е  единственият възможен.

неделя, 25 ноември 2012 г.

Сигурно не знаеш...

И тази Коледа е близо, а ти още повече. Да, разстоянието е твърде голямо понякога, но какво? Какво от това? То не значи нищо когато очите ни се срещнат отново. Понякога ми липсваш, а друг път не толкова. Понякога мисълта, че те няма ме влудява... Празнично ми е, но не защото идват празници. Винаги, когато си близо се чувствам така. Става ми малко по-топло. Сигурно не знаеш, но нощем, когато смяташ, че спя, аз понякога се пробуждам и правя всичко по силите си да съм близо до теб, сгушвам се в теб, а ти ме притискаш още по-близо... Не се сещам за нещо по-хубаво. Близостта ти е толкова топла... Усмивката бързо се появи на лицето ми, само при мисълта за това. Сигурно не знаеш, но когато знам, че на следващия ден си отиваш, аз мисля за това непрестанно. Боже, колко малко време имаме. И как бързо тече... Всякаш някой го краде от нас. И колко е различно всичко, когато си отидеш. Не е ли възможно да останеш още само ден? Само един ден, толкова ми се иска... И този път ли не може? Ех, добре... До скоро, тогава. Но знай, че ще ми липсваш. Дано това те сгрява, когато почувстваш студ. При мен винаги помага.

понеделник, 24 септември 2012 г.

I gave you my heart a long time ago...

И исках да те има, да си тук, до мен аз тихичко да те усещам. Да знам, че щом мълчиш не е от смут и ще преглътнеш ти сълзата ми гореща. Защо ридая ти не знаеш, но тъжен ми изглеждаш и уплашен. Не се страхувай, аз ще се оправя.. Докато имам теб животът не е страшен. Погледна ли в очите ти големи, разбирам, че не всичко е до време. Дали ще има смисъл да те искам след месец, два или година? Дали ще кажа равнодушно " Ех, просто тръпката отмина..."!? Ще кажеш ли, че съжаляваш и ще го мислиш ли, кажи ми? Не искам аз да те задържам само със проклети рими. Искам луди, бурни чувства и обич истинска, голяма.. Да виждам влюбени и да си мисля "Знаех си, светът е за двама!" Някой път си лежа и се чудя, още ли искаш мен? После пак две думички чувам и слънцето блесва в нов, новичък ден. Прескачам стени и събарям огради и сгушвам се в твоите нежни ръце. Взимам ръката ти нежно поставям във нея едно биещо бясно сърце. Смаян не си, ти отдавна го знаеш, сърцето ми твое е само. Аз искам само ръката ти в моята и твойто приятелско рамо. Сърцето защо ми е? То си е твое, ти много отдавна от мене отне го. Поглеждам те нежно, целувам очите ти и мисля си " Да! Искам него!"

For real...

 Не парадирам, не преигравам. Отнемам малко и много давам. Не съжалявам, че правя грешки. Упоритост се иска до края. На живота гледам с надсмешка. Стремя се себе си да разгадая. Обичах много, загубих още. Проспивах дни, пилеех нощи. И бях глупачка и радост имах. И умна бях, и бях любима. Живот живях - НЕЗАМЕНИМ Е. Любов изпитах и уби ме. Хиляда пъти ме прониза, и толкова сама си тръгнах. Сега е време да замина и само ти ще можеш да ме върнеш. Дали ръка ще ми протегнеш? Дали ще страдаш тихо в нощ безсънна? И уж стремим се все нагоре, а литваме долу в пропаст бездънна...

петък, 7 септември 2012 г.

Just in love with you...

Защото сме различни. И защото рядко ме разбираш. А аз теб? Почти никога. И защото обичаме да си похапваме заедно, и защото те харесвам дори когато ти самият не се. И защото, когато дойда гримирана не казваш нищо и чувам, че съм красива едва когато изтрия и последната следа от грим по лицето си. Защото си като слънчеце, когато се сгуша в теб, а навън е тъмно,студено, а ти грееш така силно... Толкова топло ми е само с теб. Защото обичаме да гледаме филми заедно. Хубаво е да сме ги гледали преди това по отделно, за да знаем как свършват... Иначе е почти невъзможно да разберем. Признай,че съм права. Кога за последно догледахме някой филм? Остави това. Защото винаги, когато стане време да се прибирам ми се струва, че още половин час сгушена в теб е единственото нещо,което желая. Защото в теб видях това,  което наистина търсех. Ето, това са само няколко причини от хилядите, заради които те обичам...

неделя, 2 септември 2012 г.

Аз, Той и Никой Друг. :)

Първо се познавахме бегло, общи познати и толкова. После,когато започнахме да се опознаваме... Не можехме да спрем. Станахме близки за отрицателно време. Приятелството, онази връзка, която образувахме помежду си изглеждаше неразрушима. Винаги заедно, винаги Аз и Той - това беше първото нещо, което желаех, а второто бе той да желае същото. Но после се влюбих и ако не ме лъже паметта той стори същото. Любовта се "намърда" помежду ни. Единствено тя можеше да застане "между" нас. Вече не бяхме Аз и Той... Превърнахме се в Аз, Той и Никой Друг. И до сега сме си... Все така. :)

вторник, 31 юли 2012 г.

Омръзна ли ни? Просто така?

Хората казват "Омръзнахме си и това е..." Ах, как мразя такива раздели. След всичкото време прекарано в бурна обич, след всичката страст, след всичките тези обяснения в любов и вярност... Омръзна ли ни? Просто така? Такъв край ли заслужава нашата любов? Така незабелязано ли ще се измъкне? Не обичам аз такива раздели. Твърде плоско ми се струва, твърде нелепо... Върви при друга! Хайде де, отивай! Накажи я за дето и аз с друг съм била. Хайде, сега се върни, а после ако желаеш си отиди отново. Кажи, че ме мразиш, а после звънни ми. Аз ще чакам на телефона, защото знам, че ще го сториш. Ако ти доскучае, развикай ми се за нищо. Избухни, вдигни скандал... Аз съм го правила толкова пъти. Желаеш друга? Иди веднага при нея. Не чакай желанието да я имаш да се загнездва в душата ти. Иди още сега. Стори го веднага! Изпий я цялата ако желаеш. Ако след нощта с нея не се върнеш, аз ще те разбера. Ще знам, че си открил нещо ново, различно, вълнуващо... Нещо, което явно ми липсва. Ето такава раздяла приемам аз... Но ако се върнеш ще те чакам както ти си чакал мен в хилядите безсънни нощи. Ще те чакам, защото с колкото и други да съм била, никога не съм изпитвала тези бурни чувства на които ти ме научи... Да обичам силно и от душа. Да залагам на карта себе си за любимия човек. Да залагм характера и навиците си. Нещо, което ми се струваше твърде жалко и непосилно за мен самата. Тази силна обич ме връща при теб. Всеки път ме връща, повярвай ми.. Дори да си на края на света... Същата тази обич връща и теб. Е, омръзна ли ти да четеш тези измислици? Какво ти се прави сега?

събота, 23 юни 2012 г.

Неразумно е...

Неразумно е да те допускам близо, знаейки, че ще си идеш.
 Неразумно, ала до болка искано - обичам болката да си отидеш. 
Умирам пак да те загубя, да си далече, да ми липсваш... 
И аз на тебе, двойно даже... И двойно после да ме искаш. 
Да ме сънуваш тайничко нощем, когато мислиш, че никой не вижда... 
Но аз ги зная твоите тайни и неразумно е, знам, но си мисля, 
че много отдавна е имало нейде едно място далечно и тайно.. 
Там, точно там, аз вярвам - обичала съм те безкрайно. 
Неразумно е, пак ти го казвам и пускам те да продължиш без мене. 
Гледам с усмивка как тръгваш и мисля си - Ще дойде и нашето време. 
На онова място, тайното, там ще се срещнем, помни! 
Ще ме погледнеш, ще се усмихнеш и ще прошепнеш "Само остани..."

вторник, 29 май 2012 г.

Честит рожден ден на Брат ми. :)
Най - специалния човек в моя живот.
Пожелавам му да е толкова щастлив, че да се чуди дали няма да му се случи и нещо лошо за разнообразие. Да е толкова обичан, че да му се налага да се крие за да остава понякога насаме със себе си, с мислите си... Да среща все хора, които ще оценяват разума и потенциала му. Да има малко, но истински приятели. Да срещне любовта на живота си. Да обиколи поне 10 страни от света. Да постигне нещата, за които мечтае най - много. Усмивката да е винаги на лицето му.  Разбира се, че му пожелавам пари, но нека това не бъде негов приоритет. Парите са като голяма лупа, която деформира действителността и придава на вещите стойност, каквато всъщност нямат. Дано е все толкова разбран към мен. На себе си ще пожелая цял живот да е до мен. Да ме пази, както винаги е правил. Да е до мен дори когато не съм права, когато съвсем не заслужавам подкрепата му. Така, както аз бих застанала до него. Благодарна съм за всичко, което е направил за мен. Благодарна съм, че го има, защото изцяло на него дължа това което знам, това в което съм се превърнала. Обичам го. Повече от всичко. Повече от всичко на този свят. 

петък, 27 април 2012 г.

One year later.

Открих те. Открих някого, в когото да вярвам, безусловно и наистина. Открих, че понякога  попадаме на хора, които променят живота ни. Открих, че не съм била по - щастлива... Открих своята първа обич. Ти откри ли ме? Не съм първа, знам го, но откри ли в мен щастието си? Откри ли своето малко късче от рая? Аз ли съм? Ако не умееш да ми се доверяваш, аз ще те науча. Аз открих, това което търсех доверявайки ти се... А ти? Явно имаш още много да търсиш, да мислиш, да разбираш... Спри, моля те, спри! Сега ме мислиш за луда. Пак мислиш... Почувствай, моля те, само за миг! Почувствай ме. Пред теб стоя и гледам влюбено, както миналата година по това време. Пак с тези очи... Казваше, че ти напомнят на диня. Виж, сега се чудиш защо го пиша. Нещата са казани и смяташ, че няма какво да се случи от тук нататък, но грешиш. Любовта има нужда от подхранване, но докато се грижим за нея и я пазим, тя може да ни отведе на невероятни места. Тайната е в това да се влюбваме един в друг, всеки ден, всеки час... Да обичаме грешките и недостатъците си, да се приемаме каквито сме. Такива каквито сме по отделно, но и такива каквито сме заедно. Аз не бих била същата без теб, помни това. Може би бих била по щастлива или по - нещастна, не зная... Но никога същата. Няма да забравя онези няколко часа на Слънчев бряг, когато мисълта, че след малко си отиваш ми се струваше най - тъжното нещо. Няма да забравя, когато за пръв път прекарах нощта при теб, усещах, че си щастлив колкото мен и колко обичана се почувствах онази сутрин... Бързах да си ходя, но знаех - бях открила своето късче от рая. Не би следвало да се води годишнина, след като не сме женени, но... Една година!? Не знам за теб, но аз не мога да повярвам! Обичам те. Обикнах те ужасно бързо, макар да не знаех и да не признавах дори пред себе си. Обикнах всичко в теб, дори недостатъците. Сега, на този ден ти пожелавам да бъдеш щастлив, цял живот да следваш мечтите си. Не си поставяй граници... Онази глава от книгата "Нека ти разкажа", тя е за теб. Не вярваш, че можеш, защото си спрял да опитваш, а с целия този потенциал не би имало какво да те спре. Следвай сърцето си, доверявай се на хората, за които те е грижа. И още нещо, разбира се... Обичай мен. Колкото дълго решиш, колкото сам пожелаеш. Повярвай, че аз само това искам от теб. Повярвай, че си най - прекрасното нещо за мен, дори когато ми се иска да те удуша. Повявай. В мен. 

събота, 7 април 2012 г.

Forever is a long time... But I wouldn`t mind spending it by your side.

А отговорът бе да се научиш да се влюбваш всеки божи ден. Хората казват "В една връзка винаги единия гони другия." Това е лъжа. Когато се чувстваш уверен в чувствата на човека до себе си, не се нуждаеш от доказателства или отчет за всяко негово действие, или графика му за деня. Нуждаеш се от него, нуждаеш се да му показваш, че не е единствен, че ти също се чувстваш така. Но когато невинността започне да изчезва и непринудеността започне да те наевстява все по - рядко започваш да се съмняваш, да умуваш и да си биеш главата. Как го допусна? Как стана? Какво се промени? Това ви е проблема на всички, не знаете кога да се откажете и как да го сторите... Любовта не се умува. Тя се чувства. Ако не я чувстваш, какво има да му мислиш? Отишла си е и толкова. Няма я, не разбираш ли? В най - лошия случай ще срещнеш нова... И в най - добрия ще сториш същото.

вторник, 3 април 2012 г.

Save me from myself.

И е време да започнем всичко отначало нали? Съвсем на чисто. Да те погледна с нови очи, в които да не тлее любов неразбрана. Да те обикна с ново сърце, чисто ново и още неусетило болката дето ти така умело му причиняваш. Да те галя с други коси, чийто мирис не знаеш още,  да те завладея с тях, да ти грабна мислите, лудите... С други устни да докосвам твоите, не с тези познатите, топлите,  дето отдавна ги знаеш... А с други, чужди, непознати, нека студ да излъчват целувките ми, нека. Нека и тялото ми е друго, да спре да ти се отдава веднага щом го поискаш, да бъде твое, когато само реши и това да не е ежедневно, ежеминутно дори... Да се отдръпна, да съм далече...Разбираш ли? Задушавам се, имам нужда от промяна. Но ти да си пак до мен, да ме искаш, но не като сега. Да е като преди... Не помниш ли? Беше приказка, невероятно беше... Очите ни се търсеха, сърцата едно за друго биеха, косите ми обичаше, лицето си в тях заравяше. Устните ми бяха като лек за всичко, най - меки, най - сладки, най - твои... А тялото, до болка познато, всяка точка изучена, всяко кътче посетено многократно и обикнато безкрайно. Все  така те обичам, все така се заричам да спра.

четвъртък, 1 март 2012 г.

Once upon a time...

Трудно е, знам и е чиста лудост и загуба на време да тръгнем да преценяваме добри ли са хората, лоши ли са. Не а като във филмите, там ни се посочва лошия герой и ние знаем, той греши, постъпката му не е правилна, миналата също не е била. Решенията му са все лоши, мислите му черни, в очите му виждаме - лош е и толкова. Добрият пък никога не е виновен, няма две гледни точки, той иска само да помага на нуждаещите се и по възможност да бъде уважаван за това. Ала в живота е малко по - различно. Хората ту са прави, ту грешат. Ту постъпват както трябва, ту нараняват най - любимите си хора. Ту го правят без да искат, ту го правят съвсем умишлено.  Казано е, че пътят към ада е постлан с добри намерения и това е самата истина. Тази грозната истина, която се очаква лошия герой да ни издаде... Той трябва да го каже, негова задача е. Той трябва за пореден път да изцапа ръцете си. Добрия само трябва да ни спаси от последвалото съкрушение. Но хората често сменят ролите си, сменят цялата си същност за секунди и от истински пазители се превръщат в злодеи. Но понякога, ако имаме късмет наблюдаваме обратната промяна... Тази за която светът мечтае от векове.

неделя, 15 януари 2012 г.

Driving me crazy...

И полудявам. Мразя се, когато ме докарваш до лудост. Бясна съм. Искам да ти викам, искам да те питам какво ти става и защо гледаш така празно? Ти май не си добре? Чудя се, да си тръгна ли, да остана ли? Ти кое от двете искаш? Идея нямам. Бясня съм, пак ти казвам. Не знам какво да правя с теб. Уж съм любовта ти, а очите ти през мен минават. И уж слушаш какво ти казвам, а усещам как мислиш за друго. Представяш си как млъквам и включваш телевизора на Discovery channel, нали? Признай си! Надяваш се да дават Bear Grylls? Е, дано не дават него! Извръщаш нещата винаги в твоя полза, пак аз съм виновна, а? Нямаш и представа, че вървейки към теб преди малко сърцето ми биеше лудо. Не исках скандал, честно ти казвам. Исках да те видя, да ме прегърнеш, да поговорим като преди, да ме обичаш за малко, да бъдем само двамата поне за мъничко... Исках теб, а още повече исках ти да ме искаш. Имах нужда да ме пожелаеш, само мен...

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Power of words.

Думите не нараняват, нямат тази власт. Докато ги изречеш и са литнали вече. Но човека, който ги казва, ако той значи нещо за теб, властта е негова. И думите режат като нож, когато ги изрича. И дълго остават да ехтят в тишината.