сряда, 12 август 2015 г.

Not so far.

Когато ти се струва, че си много
далеч от всичко мило, близко, свято.
Когато клатят вярата ти в Бога,
когато си единствен на Земята.
Когато си объркан и отритнат,
когато няма кой да те разбира -
доброто в себе си повикай
и път към себе си ти ще ще намираш.
Ще крачиш гордо, защото знаеш,
че си красив и благ отвътре,
обичащ си, добър, мечтаещ...
И няма страшно ако вън се мръкне.
Защото пламъкът не е във Тях.
И никой няма власт над него.
И няма от какво да те е страх,
дори когато свети бегло.
Дори когато сякаш ще угасне,
той ти показва пътя, само гледай!
И вътре ще си вечно непораснал.
Не по -висок от 2-3 педи.
Пази детето и пожара в тебе.
С тях някак ще се справяш с всичко.
Когато се почувстваш непотребен,
откривай добрината в теб. И се обичай.

понеделник, 3 август 2015 г.

Кокичета.

Когато някой ви е дал
и малкото, което сам е имал.
Когато често се е смял
с неволите на вашите години.
Подавал ви е своята ръка
и трил е сълзите ви в късен час.
А после със парченце шоколад
е палел светлинка във вас.
Когато този някой ви е пял
и ви е мислил, и ви е обичал.
В душата ви било е бяло
и чисти сте били. Като кокичета.
И днес, когато сте цинични вече,
и от житейските уроци загрубели -
в очите бабини, премрежени, далечни,
е вечно слънчево и вечно е неделя.
Веднага щом ви види и забравя
за всяка своя собствена неволя.
Грешките ви нивга не поправя,
а само ви напътства на завоите...
Когато някой всичко ви е дал.
Каквото имал е. Макар да не е много.
Когато с вас до късно нощем се е смял,
ето това е непосилно Сбогом...
Но аз ще се сбогувам със усмивка.
Сълзите ще оставя зад гърба.
За теб това е, бабо, заслужена почивка.
Във нас ще бъдеш жива дори и след смъртта.
Но, моля ви се, стига!  Защо ви е горчиво?
Ценете хората, които силно ви обичат
дори като душите ви са вече тъмно сиви,
за тях ще бъдете завинаги кокичета.