петък, 23 декември 2011 г.

Тя.

Тя.
Тя беше дошла със зимата.
Беше донесла хиляди зими, облаци безчет и бури, които щяха да разбият спокойния му живот. Тя.
Тя идваше и носеше със себе си състрадание, носеше обич.
Проклета да бе, ако знаеше, че ще навреди на хората които иска да защити.
Тя идваше от далеч, идваше от място което той дори не бе сънувал.
Сънуваше само нея.
Обичта, която всеки бленува го бе застигнала, бе го обсебила, бе завладяла съществуването му,
а той още не знаеше колко ще плати.
Буря наближаваше. Невиждана при това.
Буря по - мощна от всички планети.
Буря, която щеше да разбули отдавна забравени тайни.
Буря, която не можеше да бъде спряна.
Мрак щеше да настъпи и само любовта бе способна да прогони тъмнината.
Тя.
Тя имаше пламък в душата.
Той имаше нужда от този пламък за да разбере, че всичко има смисъл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар