петък, 1 ноември 2013 г.

Don`t take me from myself

Не ме отнемай от самата себе си,
понякога ме остави да те намразвам.
Да искам да извикам "Да!" в ръцете ти,
но с вдигната глава да ти отказвам.
Да те мечтая докато заспивам нощем,
но да мълча когато си до мене.
Да искам да остана с тебе още,
но да ти казвам сухо "Няма време".
Да те изписвам върху бели листове,
да те рисувам пъстър, много пъстър.
Но да мълча, прикрита в тъмното
И да не подозираш как те искам.
Не ме отнемай, остави си ме.
Кошмарите ми също не отнемай.
Защото знай, наистина ще ме проимаш
когато просто спреш да ме променяш...
Да ме спасяваш не, не се нуждая.
Сама се грижа да съм правилно сглобена.
На дългия ми ден във края,
когато се почувствам уморена...
Ела до мен и нека помълчим за малко.
Ела до мен и ме обичай много тихо.
Защото ще е много, много жалко...
Ако не знаеш, че един без друг сме никои.

Няма коментари:

Публикуване на коментар