Не ме отнемай от самата себе си,
понякога ме остави да те намразвам.
Да искам да извикам "Да!" в ръцете ти,
но с вдигната глава да ти отказвам.
Да те мечтая докато заспивам нощем,
но да мълча, когато си до мене.
Да искам да остана с тебе още,
но да ти казвам сухо: "Няма време".
Да те изписвам върху бели листове,
да те рисувам пъстър, много пъстър.
Но да мълча, прикрита в тъмното
и да не подозираш как те искам.
Не ме отнемай, остави Си ме.
Кошмарите ми също не отнемай.
Защото, знай, наистина ще ме проимаш,
когато просто спреш да ме променяш...
Да ме спасяваш - не, не се нуждая.
Сама се грижа да съм правилно сглобена...
Ала на дългия ми ден във края,
когато се почувствам уморена,
ела до мен и нека помълчим за малко.
Ела до мен и ме обичай много тихо,
защото ще е много, много жалко...
Ако не знаем, че един без друг сме никои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар