По тъмно и по светло и по никое.
По всяко време съм готова да ме имаш.
Да дойдеш и да хвърлиш прах в очите ми.
Да дойдеш бързо и така да си заминеш.
Аз вече знам, че ще го сториш.
Накрая винаги си заминаваш.
Каквито и неща да наговориш...
Не си научен просто да оставаш.
А аз не съм учителка на глухи,
на слепи и на безсърдечни.
Главите пълни, а сърцата кухи,
очите пък съвсем далечни.
Не искат нито да обичат,
от обич чужда се боят.
След вятър цял живот да тичат
не ще се нивга уморят.
Пък аз да бягам не умея,
на мен така ми се остава...
Да плача или да се смея
със някой който заслужава.
По тъмно - не. По светло също.
То, точно време май не съществува...
Докато си мечтая да сме вкъщи,
на тебе толкова ти се пътува...
Е, хайде тръгвай! Тичай с вятъра!
Аз ще почакам на вратата да застане,
поисквайки сърцето и душата ми...
Онзи, който иска да остане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар