вторник, 25 април 2017 г.

Убийство

Родих Настася през една студена нощ.
Убих Аглая в същата. Не плаках.
Не си добър, не си и твърде лош.
Не те осъдих, но не те дочаках.
Сълзите си не искам да броя.
Не съм родена, за да бъда твоя.
Аглая вече в мене не тая.
Премного пъти пламна Троя.
Премного пъти я разстрелях,
Аглая се завръщаше усмихната.
Не ти поиска да платиш сгрешеното,
не ти поиска нищичко от лихвите.
Настася те прогонваше в студа,
Аглая те прибираше на топло.
Ти мразеше и двете със страстта
на само подивяло животно.
Ти мразиш ме сякаш и днес,
а аз, убивайки Аглая,
спасих живота си. Настася
ще те мечтае вечности след края.
Не се надявай, нека те мечтае,
но няма никога към теб да се протегне.
Студът в теб погуби Аглая,
а присъдата ти е следната:
Нищо няма да забравиш никога,
ще заспиваш мъчно и трудно.
ще чуваш насън викове,
ще ги чуваш и буден.
Ще ме търсиш през всяка вечност,
през всички вселени, тревожен.
Но ти си далеч от човечното,
а пътят до мен - невъзможен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар