четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Преследване в числото осем...

Понякога ми става носталгично
и мисля за каквото е било...
Понякога те мразя, нищо лично...
"Преследвах любовта ти в осмото число..."
Но все пак я догоних и това е тъжното.
Поне за миг успях да я застигна...
Това ли ме накара да те мразя?
Или пък, че сърцето ми задигна?
Или това, че да те влюбя в мене
бе повече от "просто невъзможно".
И тази твоя обич - във осмицата
отново ми избяга грандиозно...
Какво ти бягство! Тя лети - не тича...
А аз, глупачката, я следвам като луда.
Но някой ден нали ще ме обичаш?
Но някой ден нали ще стане чудо?
Ала те, чудесата са за лудите...
А аз - най-лудата от всички
още вярвам зиме в пеперудите
и във най-шарените птички...
Понякога ме натъжава мисълта,
че в онзи топъл, летен ден
почти успях да грабна любовта ти...
Докоснах я и тя се разпиля пред мен.