четвъртък, 28 март 2013 г.

The last P.S...

Бих могла да кажа, че съм те забравила, но и двамата знаем, че не е така. Иска ми се да е истина, но все още не е. Точно сега претърпявам промяна. Животът ми търпи промени. Предстоят ми толкова неща, а теб те няма и не мога да ти споделя какво ме е направило щастлиа и какво ме е разтревожило. Това не е от значение, хората идват и си отиват. Пределно ясно ми е, че рядко се връщат. Пътищата ни така се разделиха, че е почти невъзможно да се пресекат отново. Жалко е. Много ми се ще да вярвам, че един ден пак ще си част от света ми. Но няма да бъдеш, нали? Много въпроси се въртят из главата ми и не ми дават мира. Съвсем простички въпроси като:
Какво направи с възглавничката, която ти подарих?
Спазваш ли всичко написано в "договорите", които сами си изготвихме?
Липсвам ли ти понякога, когато будуваш до късно нощем?
Мислиш ли за мен, когато прочетеш някоя интересна книга?
Гледаш ли профила ми в социалната мрежа?
Натъжи ли се поне малко, когато видя, че съм изтрила всички наши снимки?
...
Ей такива неща ме тормозят...А срещнах някого, знаеш ли? Няма нищо общо с теб. Коренно различен е и може би дори е по-добър, не зная. Но не си ти. И това ме влудява. Кара ме да гледам с празен поглед и да се чудя какво не ми е наред, защото както и двамата знаем,ти не заслужаваш да си в мислите ми. Съгласен си, нали? Разбира се. Много ми е чудно помниш ли всички неща, които си казвал и мислил ли си ги? Поне за миг? Надявам се само да си щастлив. Това е последното нещо, което имам да ти казвам. Скоро ще спра да мисля за теб и всичко,което си казвал. Съвсем скоро. Знам, че ще те забравя, неизбежно е. Това е последният път, в който пиша нещо относно теб. Нещо отправено към теб. Дано го прочетеш и дано не те натъжи. Дано те накара да се усмихнеш. Ти си ме карал да се усмихвам толкова много пъти. Усмихвай се, бъди себе си и се бори за това, в което вярваш.
P.S: I just don`t love you anymore.

А останалото...

Аз съм това, което те спасява,
в теб мъничка частица добрина.
Ти си онази неугасваща жарава,
в която искам цяла да горя.
Аз съм слънцето, когато ти е мрачно,
и ще те топля винаги и до последно.
Дори очите си да ме накараш да изплача,
ще те обичам! (И да не е редно!)
Дори да си сълзата ми последна
ще те изплача с усмивка на лицето.
Знам,  всеки път когато те погледна,
че си най-бързото туптене на сърцето ми.
И си най-чистото, най-нежното, най-святото,
което съм изпитвала и имала.
В най-мрачното, най-тъмното, си лятото...
В най-топлите ми дни си зимата.
Не бих те заменила и до края.
Ти би ли? Силно се съмнявам...
И в този Земен Ад - за мен си Рая...
Сърце, душа - на тебе подарявам.
Обичай ме, дори да е за кратко,
прошепвам ти във тъмнината..
С теб всичко е най-мило и най-сладко.
Единствен ти прогонваш самотата.
И пак ще те спася от мрака...
Кълна ти се, крещя без глас...
Ти си това което ме убива бавно.
Останалото май съм аз...

вторник, 26 март 2013 г.

You are my story...

Когато най-най-силно се нуждая,
или когато съм най-невъзможна.
Когато до болка силно желая те,
или когато се чувствам нищожна.
Когато докосвам най-топлите длани,
или когато намразвам те.
Когато лекувам дълбоките рани
и в приказка аз пак разказвам те.
Когато съм като дете в очите ти
и те докосвам с най-детските пръстчета.
Когато света ти съм и съм мечтите ти,
когато лежа в ръцете ти тръпнеща.
Когато си мислиш, че мен си обичал
през целия път извървян досега.
Когато от мен се отричаш
и съм причината за всяка сълза.
Тогава помни, че съм твоя до болка
и винаги твоя ще бъда.
В моята най-тъжна приказка,
ти си желаното чудо.