вторник, 31 юли 2012 г.

Омръзна ли ни? Просто така?

Хората казват "Омръзнахме си и това е..." Ах, как мразя такива раздели. След всичкото време прекарано в бурна обич, след всичката страст, след всичките тези обяснения в любов и вярност... Омръзна ли ни? Просто така? Такъв край ли заслужава нашата любов? Така незабелязано ли ще се измъкне? Не обичам аз такива раздели. Твърде плоско ми се струва, твърде нелепо... Върви при друга! Хайде де, отивай! Накажи я за дето и аз с друг съм била. Хайде, сега се върни, а после ако желаеш си отиди отново. Кажи, че ме мразиш, а после звънни ми. Аз ще чакам на телефона, защото знам, че ще го сториш. Ако ти доскучае, развикай ми се за нищо. Избухни, вдигни скандал... Аз съм го правила толкова пъти. Желаеш друга? Иди веднага при нея. Не чакай желанието да я имаш да се загнездва в душата ти. Иди още сега. Стори го веднага! Изпий я цялата ако желаеш. Ако след нощта с нея не се върнеш, аз ще те разбера. Ще знам, че си открил нещо ново, различно, вълнуващо... Нещо, което явно ми липсва. Ето такава раздяла приемам аз... Но ако се върнеш ще те чакам както ти си чакал мен в хилядите безсънни нощи. Ще те чакам, защото с колкото и други да съм била, никога не съм изпитвала тези бурни чувства на които ти ме научи... Да обичам силно и от душа. Да залагам на карта себе си за любимия човек. Да залагм характера и навиците си. Нещо, което ми се струваше твърде жалко и непосилно за мен самата. Тази силна обич ме връща при теб. Всеки път ме връща, повярвай ми.. Дори да си на края на света... Същата тази обич връща и теб. Е, омръзна ли ти да четеш тези измислици? Какво ти се прави сега?