понеделник, 18 януари 2016 г.

Из... страниците

Животът изпърво ме гледаше все изпод вежди.
Аз обаче се научих да се сбъдвам съвсем самостоятелно.
Няма кой да ти сбъдне съдбата, трябва сама.
Уроците са извънредно мъчни понякога.
Някои идват твърде рано, избързват.
А други...
Ти поне не можа ли навреме да дойдеш?
Срещу (почти) всичко се изправих сама.
Най-голямата ми гордост.
Избрах извънредното щастие да спя спокойно.
Животът изпърво не ме обикна.
Но аз изначално обикнах да го живея изцяло, напълно, до дъно...
И той ми прости всички бъдещи грешки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар