петък, 4 декември 2015 г.

Неуспешен опит за укротяване на опърничавата

Ти искаш да ме укротиш, аз зная.
Да спра да искам да крещя с все сила.
Да спра да искам да достигна края.
Да спра да съм ту зла, ту адски мила.
И искаш да вървя, без да се спъвам,
все в права линия, в една посока.
Аз искам да съм у дома, да не пътувам,
но тази вечер! Утре с два-три скока
ще тръгна надалеч да обикалям.
Ще се загубвам, за да ме намираш.
И ще те нося в мен, но и ще те оставям.
Ще ти е трудно всякога да ме разбираш.
Наистина ли искаш да съм кротка?
Смехът ми да е тих и по-спокоен.
Очите да не светят с луда нотка,
сърцето да не бие с ритъм двоен.
Да съм нормална и обикновена.
Да не мечтая за безкрйно време.
И простудушна, не проникновена...
Върви при друга, мили, а пък мене
ме остави да се изгубвам ежедневно,
да се заливам в смях и сълзи до полуда.
Да си подсвирквам тихо
в търсене на онзи,
който в моето лице ще види чудо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар