понеделник, 19 октомври 2015 г.

300 cal знание

    Какво са триста калории? Една филия намазана с пастет и малко намачкано авокадо е тъкмо толкова. Петстотин грама тиквички, изпечени на фурна и поляти с кисело мляко, копър и чесън - пак толкова. Млякото е пълномаслено, не ще и дума. Едно голямо нищо по моя сметка. Освен ако не сте решили да се храните здравословно за седмица или две, за да смъкнете килограм или два преди морето. Или не искате да наричате себе си вегани и да разказвате що е това веган и колко е невероятно да си такъв на всички хора. На абсолютно всички, били те заинтригувани или не чак толкова изгарящи от желание да разберат всяка подробност, която знаете по темата. Или пък не ходите на фитнес преди и след работа, а понякога дори правите коремни преси през обедната почивка. Защото какво друго бихте могли да правите с цялото това свободно  време след филията с пастет и авокадо? Ако не припознахте себе си в нито един от тези образи, триста калории вероятно ви се виждат не съвсем като цяло ядене, а по-скоро като предястие. Или пък десерт. Една поничка в Дънкин донътс е средно около триста калории. Да, само една. Да, животът е жесток. Не се бойте, аз съм една от вас, мили хора, но тук ще говорим за друго...
    Какво са триста калории знание? Горният въпрос беше далеч по-лесен, повярвайте. Дори цял живот да сте се тъпкали само с пици и торти, влизате в google и той веднага ви предоставя стотици хиляди страници с имена като "Рецепти за ДО триста калории? Натисни тук!" или "За по-добър живот - триста калории и надолу!", или "Яж, моли се и обичай себе си...". И какво ли още не. Не можем ли да ядем прекрасни, мазни пържени картофи с адски много сирене, да не се молим докато го правим и все пак да обичаме себе си? Можем и още как! Но да се върнем на темата. Триста калории знание. Напишете в google - резултатът ще е кръгла нула. Няма абсолютно нищо. Не мислете, че не опитах. Тогава реших да седна и да помисля. Какво е знанието? Светлина? Отворена врата? Свобода? Възможност за по-добър живот? Може би.
    Да предположим, че всяка нова дума, която чуем се равнява на петдесет калории, а всеки интересен факт на сто, всяко вълнуващо събитие на сто и петдесет, а всяка интересна история, събудила някаква емоция у нас на двеста. Триста калории и в този случай са едно голямо нищо,нали? Ако в денонощието, състоящо се от двадесет и четири часа, нищо в нас не се размърда нито веднъж, ако умът ни не се разиграе нито за миг, ако нищо не ни учуди, усмихне, натъжи, ако нищо не ни провокира, ако не научим съвсем нищо... Пропиляли ли сме времето си и кой съди дали това е така? Тъкмо тук се намесват всички онези хора с тяхната теория за глупостта и щастието. Глупост не е точната дума. Можем да използваме невежество или необразованост, но точна дума всъщност няма. Тук не е като с храната, както добре знаем. И никакво знание да не получава човек, живее си спокойно и хич не му пука. Защо тогава да ни е необходимо? Защо все искаме да знаем още и още? Нима не е, защото някой все го изисква от нас? Или защото взимаме пример от заобикалящите ни? А те са взели пример от тези, които са заобикаляли тях. Омагьосани кръгове под път и над път.                
     Самото "знание" е доста относително понятие. Добрите оратори с влечение към литературата обикновено са слаби математици. Може ли човек да владее осем езика, но да не разбира и най-простите физически уравнения и все пак да се води "знаещ"? Ами ако може да извади шест процента и половина от сто тридесет и шест хиляди и двеста без калкулатор,но и майчиния си език не владее добре? Кой от двамата тогава знае повече?
   Към този момент моята гледна точка остана неизказана. Тя не се състои от сложни термини, социологически изследвания и други подобни. Тя се състои в следното - триста калории знание не са много. Хората сме различни обаче. Ако един селянин цял живот е косил тревата си по един начин, а сега изведнъж "младоците" са му показали нов, по - лесен начин и това ще ускори и улесни работата му многократно, колко калории знание са това? Със сигурност много повече от триста. Но за мен - около стотина. За него е промяна в начина на живеене. За мен - просто факт. Дори не е много интересен, признавам. "Знанието" е нещо различно за всеки от нас и все пак свързващо ни. Обединява и дели. И все пак, ежедневно се стремим към него. Някои от нас с любов, други по задължение. Някои не осъзнават колко много неща научават всеки ден. Някои дори не разбират това, което знаят. Истината е да си щастлив с придобитото знание. Истината е то да те доближи до хора с близко до твоето мислене и това те направи щастлив. Истината е просто това - щастие. Нима онзи селянин е по - нещастен от мен когато цялата сесия е минала успешно? Но той е наторил цялата си градинка, разбирате ли? Съвсем самичък. Сега тя ще е дваж по-плодородна от миналата година. Какво по-голямо щастие? А на мен ми предстоят още доста сесии...
    Да знаеш какво те прави щастлив, да го откриеш и усвоиш - това е знанието. Да го усвояваш по малко всеки ден. Не знам колко хиляди калории е, но знам, че е равно на щастие и това ми стига. А на вас?

1 коментар: