понеделник, 3 август 2015 г.

Кокичета.

Когато някой ви е дал
и малкото, което сам е имал.
Когато често се е смял
с неволите на вашите години.
Подавал ви е своята ръка
и трил е сълзите ви в късен час.
А после със парченце шоколад
е палел светлинка във вас.
Когато този някой ви е пял
и ви е мислил, и ви е обичал.
В душата ви било е бяло
и чисти сте били. Като кокичета.
И днес, когато сте цинични вече,
и от житейските уроци загрубели -
в очите бабини, премрежени, далечни,
е вечно слънчево и вечно е неделя.
Веднага щом ви види и забравя
за всяка своя собствена неволя.
Грешките ви нивга не поправя,
а само ви напътства на завоите...
Когато някой всичко ви е дал.
Каквото имал е. Макар да не е много.
Когато с вас до късно нощем се е смял,
ето това е непосилно Сбогом...
Но аз ще се сбогувам със усмивка.
Сълзите ще оставя зад гърба.
За теб това е, бабо, заслужена почивка.
Във нас ще бъдеш жива дори и след смъртта.
Но, моля ви се, стига!  Защо ви е горчиво?
Ценете хората, които силно ви обичат
дори като душите ви са вече тъмно сиви,
за тях ще бъдете завинаги кокичета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар