вторник, 7 юли 2015 г.

(НЕ Е) заклинание...

Но моето не ще е заклинание.
свободен си и винаги ще бъдеш.
Не искам думи, клетви, обещания...
Аз искам само щом говоря да ме чуваш.
Да милваш дланите ми с твойте нежни длани.
Да вплиташ пръсти в моите на сън.
Помни, не искам да лекуваш раните ми.
Писпи, аз ще ги ближа тихичко навън.
На сутринта ако изглеждам уморена,
не питай. Само целуни очите ми.
Не питай. Само остани до мене.
Не питай, мили. Просто ме обичай.
Обичай ме когато в нежен стих
ти пиша кой си и какво за мене.
Обичай ме дори когато бих
ти казала да си вървиш без време.
Обичай ме дори когато плача
на рамото ти и си всичко мое.
Обичай ме докато здрача
се спуска тъжно над покоите ни.
Обичай ме и много късно нощем.
Буди ме и люби ме до полуда.
Обичай ме, като че още
не съм се сбъднала. И пак съм чудо...
Обичай ме когато тъй се смея,
че слънцето ми се усмихва даже.
Обичай ме! Не се отказвай от момичето,
което няма никога от теб да се откаже...
Когато се разпадам ме обичай много.
Когато съм несъбираема почти.
Когато съм разбита от тревоги,
когато всичко сякаш се руши...
А аз ли? Аз ще ти отвръщам.
Не ще те пусна да се бориш сам с живота.
И ще си имаме след време къща,
малка, спретната - не няколко имота.
И със любов ще си я гледаме, с години.
И ще сме повече от двама подир време.
И щом сме... ние, ще сме несломими.
Не те заклинам, ала...остани със мене.

Няма коментари:

Публикуване на коментар