Писмо

Здравей, драги Омире!

Пиша ти това писмо, защото имам какво да кажа, но сякаш вече нямам на кого. Знам, че никога няма да стигне до теб, но все пак е някаква утеха. Ще ми се да те познавах, знаеш ли? Богиня Темида ми се яви. Каза ми, че хиляди години след като вече ни няма, имената ни ще бъдат поставяни едно до друго. И какви спорове само щяло да има, какви размирици! Разказа ми и куп други неща, които може би беше по-добре да не знам и, с които няма да затормозявам сега тебе.
Сподели ми обаче една тайна, а аз чувствам, че трябва да ти я кажа. Един ден хората щели да спрат да вярват в боговете. Когато и последният човек загубел своята вяра, Олимп щял да рухне, да се изравни със земята, да изчезне завинаги. Не мога да си го представя дори и да искам. Лесно ти е на теб, защото вече те няма. Аз търпя предсказания за изчезването на света, такъв какъвто го познаваме. Аз, с нежелание ставам свидетел на вечния спор - истински ли си. Но не бой се, непознати другарьо, никога не съм се съмнявал в тебе. Не знам син ли си на Йокаста и Телемах, на остров Хиос ли си роден или в Атина, но ти възпита и мене, и цяла Елада и другото ми се вижда до болка незначително. Дали си бил сляп,също не зная, но на толкова хора отвори очите! Овековечи герои, които до ден днешен носят надежда. Силата на думите ти вдига света на крака. Света, Омире! А не просто една Гърция. Че боговете ще бъдат един ден
забравени, аз не мога да повярвам. Но тебе и твоите творби ще забрави ли някога някой? Ти ще си онова незабравимо начало, в това съм сигурен. Дали творбите ти са били в словесна форма само, дали ти си ги записал или някой много след тебе - не зная, но ги има и ще се черпят знания от тях докато са живи. А нима биха могли да умрат? Ето това би било пълна разруха, но човечестовото, вярвам, не е до там оглупяло. Защо ти пиша това писмо, щом знам, че то няма да стигне до тебе? Защото съм сам и чувствам, че не ми остава много. Самотата те кара да мечтаеш за другар. Бъди мой другар, приемай думите и мислите ми,макар с мълчание. С тебе, учительо, тишината не е тъй оглушителна. Дано те открия някъде в царството на Хадес. Дано поне веднъж те срещна и ти благодаря за всичко, което си ни поднесъл даром. Това писмо действително ме успокои. Ще го нося с мене и ще ти го дам един ден ако те видя. Като те видя. Оптимизмът, казват, правел живота по-цветен. Тая мисъл вкарва малко цвят и в моя и усмихва деня ми. Забравих да ти кажа - Темида не се бои. Благодарение на теб, те ще бъдат помнени и след смъртта. Нима това е малка награда? И богове, и хора на тебе дължат повече отколкото подозират. Поклон пред делата, пред дните и пред паметта ти!

Твой брат по любов и идея,

Хезиод.