събота, 9 май 2015 г.

away.

Сенките ме скриват от очите ти.
Нежно ме отвеждат в тъмнина.
някога царувах над мечтите ти,
но сега си пълен само... с празнина.
Толкоз празен, че почти прозираш.
Вместо с себе си, се бориш с мен...
Само в мойте грешки все се взираш.
В тази битка, мили, ще си победен.
Тя последна е. И много тежка.
Няма да спечели никой в нея.
Ти броеше всяка моя грешка.
Аз за тебе дишах и копнеех.
Вече не. Сега е друго.
Вече не желая да се боря.
Вече искам и да бъда чута,
не желая със стените да говоря.
Вече искам да ми имат вяра,
да ме пазят щом ми е студено.
Да, любими, туй е изневяра.
Ала тя не е към теб, ами към мене.
Себе си излъгах, че ще мога
всичките ти думи да преглътна.
Всичките си болки и тревоги,
плаках нощем в тъмнината плътна.
Време няма. Никакво оставане.
Този път назад не ще погледна.
Простила съм ти всичко за прощаване.
Но няма как за теб да съм последна.
Сънките ме скриват от очите ти.
Да ме различиш не можеш вече.
Мислиш, че е заради сълзите ти?
Просто съм убийствено далече...

Няма коментари:

Публикуване на коментар