неделя, 19 април 2015 г.

Windy

Все се завръщам. И все от далече.
Вятър ме е веел на бял кон разправят.
Трябвало да ме върже все някой вече..
Време било ми да се пооправя.
Че какво ми е, питам. Съвсем съм си здрава -
за мен никой лошо не би ви казал.
Борбена, властна, доста корава...
А тайно мечтая за залез на плажа.
За птички в красиво пролетно утро.
За вятър в косите и във ума...
Той нека ме вее, така предпочитам.
Не ми се стои все у дома.
Животът ми не е особен със нищо.
Понякога плача, по - често се смея.
Но имам причини безброй да дишам
и със усмивка да го живея.
Сама си помагам и двойно си преча,
Спъвам се, понякога лошо падам.
Все се връщам и все от далече.
И все сама си ръка подавам.
Един ден ще спре да ме вее вятъра.
Един ден ще си бъда все у дома.
Един ден ще се върнеш и ти от някъде,
ще гледаме залези ръка за ръка...

Няма коментари:

Публикуване на коментар