събота, 18 април 2015 г.

Let me go...

След хиляда и едно обещания,
след сълзите прикрити от здрача,
след неизпълнените желания,
след всичко, аз все още крача.
Вървя сравнително жива.
Крачките ми са бавни.
Някога бях красива,
но беше така отдавна...
Някога биеше в мен
младо сърце на момиче.
Сега и в най - чудния ден
не мога света да обичам.
Сега съм сянка на себе си,
самичка се лутам тъй бавно.
Някога имах света във ръцете си,
но и това бе отдавна.
Някога ближех си раните сутрин
и всичко от предния ден в миг изчезваше.
Вече не мога така и се будя
с мисъл за черното и за бездната.
Искам очите си да затворя.
Искам да спра да крача тъй бавно...
Чуваш ли, на тебе говоря!
Ти, който не слушаш така отдавна...
Чуй ме, момче! Сърцето ми плаче...
На няколко пъти почти уби го.
Сълзите ми пак се затулят в здрача...
Пусни ме, любов... И спаси го.

Няма коментари:

Публикуване на коментар