вторник, 14 април 2015 г.

Присъда...

Убийствено красив отвън,
До смърт е празно във душата ти.
Аз бих те галила насън
Ала не бих отгледала децата ти.
Сърцето си не бих ти поверила,
Сълзите ми за друг ще бъдат.
И тайните не бих си споделила с теб.
Разбираш ли, отказвам да си ми присъда...
Отказвам да те влача на гърба си
и да се моля да прогледнеш за доброто в мен.
Не бих била съвсем с ума си
Ако ти позволя дори за ден
Да ме залъжеш, да ме трогнеш,
Да ме омаеш със заблуда...
Не, няма до сърцето ми да се домогнеш.
Отказвам!
Няма да си ми присъда...
Отказвам да бъда просто поредна
Залъгана, срината, невярваща в себе си вече.
Ще бъда за друг някой първа, последна...
Върви си, върви надалече...
Без теб аз съм силна, летя в висините.
Без теб съм всичко дето искам да бъда.
Недей, не поглеждай така във очите ми...
Не ставай, моля те, моя присъда...

Няма коментари:

Публикуване на коментар