неделя, 15 февруари 2015 г.

somewhere in the middle...

Когато те боли ме нараняваш.
Когато съм студена - ти замръзваш.
Когато си отивам - ти оставаш.
Когато съм най-честна ме залъгваш.
Когато си виновен ти прощавам.
Когато съм невинна ме бичуваш.
Когато съм щастлива - обещавам.
Когато съм най-тъжна - не ме чуваш.
Когато ми се плаче е излишно.
Когато сме се смяли е забравено.
Докато ме сравняваш със всичко предишно,
сърцето ми се чувства изоставено.
Когато съм умислена те плаша.
Когато съм безизразна - не може.
Когато съм щастлива и безстрашна...
Неистинско било. Пак се тревожиш.
Когато те спасявам ме обичаш.
Когато минат ден-два го забравяш.
Когато към прегръдките ми тичаш
и в тях лицето си с любов заравяш...
Забравяш. Всичко ти е каша.
И лошото, и другото и средното.
Но, обич, тази лудост наша -
кажи ми ти, ще бъде ли последна...

Няма коментари:

Публикуване на коментар