Съвсем не мислех да пиша.
Днес съм така заспала...
Бурята е след затишие.
Магията - рядко бяла.
Очите ти - никога светли.
Езикът - винаги остър.
Повърхностно с теб сме се вгледали
в най - сладкото от живота.
Миглите - разбулват сънища.
Душата ти - райски кът.
Пръстите пък чертаят пътища,
по които ни следва студът...
Наистина бих си поспала,
но сгушена във ръцете ти.
И живота си бих изживяла
държейки все същите,двете....
Днес съм така заспала...
Бурята е след затишие.
Магията - рядко бяла.
Очите ти - никога светли.
Езикът - винаги остър.
Повърхностно с теб сме се вгледали
в най - сладкото от живота.
Миглите - разбулват сънища.
Душата ти - райски кът.
Пръстите пък чертаят пътища,
по които ни следва студът...
Наистина бих си поспала,
но сгушена във ръцете ти.
И живота си бих изживяла
държейки все същите,двете....
Няма коментари:
Публикуване на коментар