понеделник, 9 февруари 2015 г.

Твоята ДАМА...

Съвсем не мислех да пиша.
Днес съм така заспала...
Бурята е след затишие.
Магията - рядко бяла.
Очите ти - никога светли.
Езикът - винаги остър.
Повърхностно с теб сме се вгледали
в най - сладкото от живота.
Миглите - разбулват сънища.
Душата ти - райски кът.
Пръстите пък чертаят пътища,
по които ни следва студът...
Наистина бих си поспала,
но сгушена във ръцете ти.
И живота си бих изживяла
държейки все същите,двете.
Някога срещала ли съм твоята ДАМА?
Да готви не може,да чисти не ставала.
Но сутрин, усмихвайки се на огледалото,
в себе си,всеки път нея познавам...
И съм щастлива,игрива и твоя.
Луната се често оплита в косите ми.
Аз твоята дама? Герой - ти си моят.
Дарявам ти слънце,море,но... и дните ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар