неделя, 2 ноември 2014 г.

Let US be...

Ти си всяка моя нощ без сън.
И си цялото ми обичане.
Само с тебе наистина "съм".
Само от тебе не съм се отричала...
Ти ми върна цветовете.
Избърса сълзите грижливо.
И щом свършиха дъждовете...
Разбрах, че все още съм жива.
Ти знаеше. Знаел си винаги.
Кое. Как. Защо. И кога.
Неусетно летяха годините,
ти лекуваше всяка тъга...
И цереше от черното мрака.
Пазеше нежно душата ми в своята.
И те чаках. И все ще те чакам.
Уж бях ничия, а виж как съм твоя...
Лекуваше ръцете ми от студеното.
Милваше сърцето ми, плахото.
Излекува ме преди толкова време.
Съвсем забравих какво значи "страх ме е".
Вярвай в любовта на звездите ни...
Вярвай, любов, вярвай в нас...
Ти си цялото ми обичане.
А живота ти - нека съм аз...