четвъртък, 25 септември 2014 г.

There and back again...

И днес около свечеряване
ще тичам към дома ти топъл.
Прегръдки ще си подаряваме,
ще е така красив животът.
И ще преплитаме крачета,
и ще си шепнем за безкрая.
Ще ме подпитваш за други момчета,
ще мълвя, че до лудост желая те...
Ще ти давам надежда за истинност,
ще ми даваш надежда за вечност.
Ще се пазя все толкова искрена,
ще опазиш ти свойта човечност.
Ще ме милваш с все същите длани
и днес около свечеряване.
И докато зарастнат всички рани...
И след това. И до забравяне...
И вече заспиваща, сгушена, сгрята
заслушана в тихото, в нощното, в спрялото...
ще знам, че тука, на Земята
ти си и краят... и началото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар