сряда, 17 септември 2014 г.

Shhh...

На мен така ми се говори...
На теб така ти се мълчи.
Губя се в тези бездънни отвори,
които някога бяха очи...
Някога топлеха всеки от дните ми.
Някога спираха всички сълзи.
Някога гледаха право в очите ми
тези твои тъмни, красиви очи.
Някога молеха да ги целувам.
Някога шепнеха тихо, без звук,
че и преди да ме срещнат са знаели...
Че и преди с теб сме стигали тук.
Че и в минал живот съм те имала...
Че и в бъдещи пак ще те имам
Че ще съм твоя любима завинаги
Че съм завинаги твоя любима...
Но на тебе не ти се говори...
Е, нека мълчим си тогава.
Загледана в тези отвори
дано самотата забравя...


Няма коментари:

Публикуване на коментар