неделя, 24 ноември 2013 г.

Hey, Charming...

Не съм типична "домошарка", наистина не съм. Не си падам по семейни сбирки, не знам как да се държа на тях. Не обичам дългото безсмислено излежаване в леглото. Не обичам... скуката. Наистина. Този тип двойки са ми до болка антипатични. Предпочитам дълги разходки в зимните вечери, когато ни е толкова студено,че не усещаме ръцете си, но не се пускаме. Никога не се пускаме. Ти ме промени. Не мога да повярвам. Пиша го и го изричам на глас за да придобие смисъл. Промени ме. Ех, дано е за добро. Искам да се търкаляме в леглото цял ден, искам да познавам цялото ти семейство. Искам майка ти да ме харесва, да смята, че съм добро и порядъчно момиче, че те заслужавам. Да знае, че ще се грижа за теб. Аз наистина ще го правя. Вярваш ли ми? Какво значение има, и сам ще видиш. Аз ти вярвам. Толкова е странно. Вярвам ти. Вярвам в теб, в нас. Не съм доверчива, изобщо дори. Хората лъжат, толкова лъжат... Аз също го правя. Но ти... Твърде си истински за това. Твърде правилен за мен. Твърде мечтан си, твърде бленуван още преди да те срещна. И не мога да те загубя. Затова ти обещавам цялата истина. Винаги. Друго май не съм способна да ти обещая. Но поне това мога да направя. А ти обещаваш ли същото? Разбира се, че ще обещаеш... Нали си истинско щастие...

Няма коментари:

Публикуване на коментар