вторник, 14 май 2013 г.

Признавам...

Сълзите да преглътна не успявам
и този път потичат в струйки леки.
Знам, няма за какво да съжалявам.
Познала съм ръце най-топли и най-меки.
Познала съм любов най-сладка и солена.
Очи най-влюбени и най-жестоки.
С теб Зимата съвсем не е студена.
Но раните от теб са най-дълбоки.
А думите ти ме пронизват ежедневно.
И винаги сърцето ми целта е.
Нима си мислиш, че е редно
с женското сърце да се играе?
То крехко е и лесно се поврежда.
Ти мъж си и си тук за да го пазиш.
Ако не можеш, бягай, не поглеждай,
ще те залея с женската омраза.
Веднъж разбиеш ли ме, прошка не очаквай.
Убил мечтите ми, намразен си вовеки.
Сълза дори една за мен недей изплаква.
Един живот разделя вече нашите пътеки.
И аз вървя по своята и теб те няма.
И няма да те срещна, осъзнавам.
И любовта не бе любов, ами измама.
Но си ми първия, най-верен и най-истински...
Признавам.




Няма коментари:

Публикуване на коментар