вторник, 2 април 2013 г.

Знай, случва ми се (много рядко!),
но щом се случи си в душата ми.
Понякога съвсем за кратко...
Да, кратко е, но си сълзата ми.
И си навсякъде. Дори и в нищото.
Дори и във небето лятно.
С теб чувствала съм се излишна,
но с  тебе ми е най-приятно.
Понякога си ми и в мислите
и си ми слънцето във мрака...
(Но,моля ви, да не помислите,
че цял живот той мен ще чака?
О, моля ви, не изглупявайте!
Той срещна друга най-любима.
Как можете да си представите,
че във сърцето му ме има?
Разбира се, че ме забрави,
разбира се, че друга срещна.
И вярната я той направи,
а мен остави да съм грешна.)
Та, как си? Казваш - всичко точно!
Е, радвам се, че си добре.
Не, аз не съм дошла нарочно.
Да, да, аз също не съм зле.
Но стига сме приказвали, аз бързам.
Ти съшо ли? Е, беше ми приятно!
Сърцето ми, като отвързано
заблъска, но за много кратко.
Ти сви в пряката и то замлъкна,
спря май или поне забави.
И изведнъж навън съвсем помръкна.
И осъзнах, че ти си ме забравил...

Няма коментари:

Публикуване на коментар