четвъртък, 28 март 2013 г.

А останалото...

Аз съм това, което те спасява,
в теб мъничка частица добрина.
Ти си онази неугасваща жарава,
в която искам цяла да горя.
Аз съм слънцето, когато ти е мрачно,
и ще те топля винаги и до последно.
Дори очите си да ме накараш да изплача,
ще те обичам! (И да не е редно!)
Дори да си сълзата ми последна
ще те изплача с усмивка на лицето.
Знам,  всеки път когато те погледна,
че си най-бързото туптене на сърцето ми.
И си най-чистото, най-нежното, най-святото,
което съм изпитвала и имала.
В най-мрачното, най-тъмното, си лятото...
В най-топлите ми дни си зимата.
Не бих те заменила и до края.
Ти би ли? Силно се съмнявам...
И в този Земен Ад - за мен си Рая...
Сърце, душа - на тебе подарявам.
Обичай ме, дори да е за кратко,
прошепвам ти във тъмнината..
С теб всичко е най-мило и най-сладко.
Единствен ти прогонваш самотата.
И пак ще те спася от мрака...
Кълна ти се, крещя без глас...
Ти си това което ме убива бавно.
Останалото май съм аз...

Няма коментари:

Публикуване на коментар