понеделник, 3 декември 2012 г.

Какво би било ако сега си тръгна? Най-вероятно ще ти мине. И то бързо. А може би не? Няма как да разберем докато не стане. Можем единствено да гадаем. Какво би било ако сега си тръгна? А няма ли да е съвсем различно всичко ако не аз съм тази, която си отива? А какво ако се срещнем пак след месец? Или след година? А след пет? Какво би изпитал когато ме видиш. Би ли изтръпнал? Бих ли събудила спомени у тебе? Може би. А може би няма да мигнеш дори. Вероятно ще имаш нова любима. Съвсем, съвсем различна. А аз ще съм някъде в далечното минало. Забравена. Много отдавна. Но как бих могла да зная това? Няма как. И само гадая. Ако сега те запитам, вероятно отговорът би бил тъкмо желаният от мен. Но той ли ще е истинският,  вярният, единственият? И ти не знаеш. И ти друго не правиш, освен да гадаеш. Вече е Декември. От цялата ужасна зима, това е единственият месец, който обичам. Изпълнен е с толкова много щастие, надежда за нещо по-добро, за ново начало, все едно, че като свърши тази година и всичко ще се промени. Вероятно няма да стане и тази година, но без тази надежда не сме ли изгубени? Искам ново начало. И ми се ще да променя толкова много неща. Да отида на толкова много места, да срещна много нови хора, да обичам, да бъда обичана. Да имам в живота си хора, които да заслужават смеха ми. И поне един, който да заслужава сълзите ми. И теб. Искам теб. Толкова объркан понякога. С всички недостатъци. Приемам те. Такъв. Не се променяй никога. Хората ще се опитват да те променят. Аз също ще го правя понякога. Но не ни позволявай. Бъди себе си. Това не е най-сигурният начин да спечелиш, но е  единственият възможен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар