неделя, 25 ноември 2012 г.

Сигурно не знаеш...

И тази Коледа е близо, а ти още повече. Да, разстоянието е твърде голямо понякога, но какво? Какво от това? То не значи нищо когато очите ни се срещнат отново. Понякога ми липсваш, а друг път не толкова. Понякога мисълта, че те няма ме влудява... Празнично ми е, но не защото идват празници. Винаги, когато си близо се чувствам така. Става ми малко по-топло. Сигурно не знаеш, но нощем, когато смяташ, че спя, аз понякога се пробуждам и правя всичко по силите си да съм близо до теб, сгушвам се в теб, а ти ме притискаш още по-близо... Не се сещам за нещо по-хубаво. Близостта ти е толкова топла... Усмивката бързо се появи на лицето ми, само при мисълта за това. Сигурно не знаеш, но когато знам, че на следващия ден си отиваш, аз мисля за това непрестанно. Боже, колко малко време имаме. И как бързо тече... Всякаш някой го краде от нас. И колко е различно всичко, когато си отидеш. Не е ли възможно да останеш още само ден? Само един ден, толкова ми се иска... И този път ли не може? Ех, добре... До скоро, тогава. Но знай, че ще ми липсваш. Дано това те сгрява, когато почувстваш студ. При мен винаги помага.