понеделник, 24 септември 2012 г.

I gave you my heart a long time ago...

И исках да те има, да си тук, до мен аз тихичко да те усещам. Да знам, че щом мълчиш не е от смут и ще преглътнеш ти сълзата ми гореща. Защо ридая ти не знаеш, но тъжен ми изглеждаш и уплашен. Не се страхувай, аз ще се оправя.. Докато имам теб животът не е страшен. Погледна ли в очите ти големи, разбирам, че не всичко е до време. Дали ще има смисъл да те искам след месец, два или година? Дали ще кажа равнодушно " Ех, просто тръпката отмина..."!? Ще кажеш ли, че съжаляваш и ще го мислиш ли, кажи ми? Не искам аз да те задържам само със проклети рими. Искам луди, бурни чувства и обич истинска, голяма.. Да виждам влюбени и да си мисля "Знаех си, светът е за двама!" Някой път си лежа и се чудя, още ли искаш мен? После пак две думички чувам и слънцето блесва в нов, новичък ден. Прескачам стени и събарям огради и сгушвам се в твоите нежни ръце. Взимам ръката ти нежно поставям във нея едно биещо бясно сърце. Смаян не си, ти отдавна го знаеш, сърцето ми твое е само. Аз искам само ръката ти в моята и твойто приятелско рамо. Сърцето защо ми е? То си е твое, ти много отдавна от мене отне го. Поглеждам те нежно, целувам очите ти и мисля си " Да! Искам него!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар