понеделник, 24 септември 2012 г.

For real...

 Не парадирам, не преигравам. Отнемам малко и много давам. Не съжалявам, че правя грешки. Упоритост се иска до края. На живота гледам с надсмешка. Стремя се себе си да разгадая. Обичах много, загубих още. Проспивах дни, пилеех нощи. И бях глупачка и радост имах. И умна бях, и бях любима. Живот живях - НЕЗАМЕНИМ Е. Любов изпитах и уби ме. Хиляда пъти ме прониза, и толкова сама си тръгнах. Сега е време да замина и само ти ще можеш да ме върнеш. Дали ръка ще ми протегнеш? Дали ще страдаш тихо в нощ безсънна? И уж стремим се все нагоре, а литваме долу в пропаст бездънна...

Няма коментари:

Публикуване на коментар